През август 2004 год. на един от плажовете на окръг Сонома, който е само на сто мили (ок. 160 км) от ловната арена на Zодиак, станало убийство на млада двойка с огнестрелно оръжие, което в детайли копирало убийствата с 35-годишна давност. Следствието така и не можало да изясни какво било това — начинание на млад подражател, оригинален опит да се прикрият следите на целенасочено убийство или пък завръщане на Zодиак, който ориентировъчно към този момент би трябвало да е почти седемдесетгодишен. Каквото и да било това, то станало идеален повод за някакъв предприемчив американец да започне да щампова значки „Zodiac is back“ — „Zодиак се върна“. Или „Zodiac is still among us“ — „Zодиак все още е сред нас“.
Писмата на Zодиак
Скъпи редактор,
Аз съм убиецът на двамата юноши миналата Коледа на езерото Герман и на момичета на 4 юли. За да докажа това, ще ви съобщя някои факти, които знаем само аз и полицията.
Коледа:
1. Марка патрони — super X
2. Произведени са 10 изстрела
3. Момчето беше с крака към автомобила
4. Момичето беше отдясно на запад
4 юли:
1. Момичето беше с износени джинси
2. Момчето също имаше дупка на коляното
3. Патроните бяха клас western
(Тук има шифрован текст, една част. Другите две части са изпратени в С. Ф. „Екзаминър“ плюс С. Ф. „Кроникъл“). Искам да напечатате този шифър на първа страница в дневното издание на 1 август 1969 год. Ако не направите това, ще създам голямо вълнение. Ще има гореща нощ, която ще продължи цяла седмица. Ще обикалям из окръга и ще избирам бездомници или двойки и ще ги унищожавам, докато не убия повече от дузина човека.
Говори Zодиак. В отговор на вашата молба за повече детайли за онова славно време във Валехо, ще бъда много щастлив да ви снабдя с по-голямо количество материали. Между другото, добре ли си прекарва времето полицията с кода? Ако не, ободрете ги, ако го разбият, ще ми го начукат.
На 4 юли: не съм отварял вратата на автомобила. Прозорецът беше свален до край. Момчето беше на предната седалка, когато започнах да стрелям. Когато първият изстрел попадна в главата му, той падна назад. Той остана в задната част на колата с вирнати крака — така го прострелях в коляното. Аз не потеглих от място с ревящ двигател, както е написано във вестника във Валехо. Аз потеглих бавно, за да не привличам внимание към моя автомобил. Човекът, който е казал на полицията, че колата ми е кафява, беше негър на около 40-45 години с доста износени дрехи. Аз бях в този телефонен автомат и имах доста интересен разговор с полицая, когато той се появи. Когато хвърлих телефона, проклетото нещо започна да звъни, а това привлече вниманието му към мен и колата ми.
Миналата Коледа: В този случай полицията се питаше как съм могъл да стрелям и да напипвам телата в тъмното. Те не са казвали това открито, но го подразбираха, когато изтъкваха, че нощта е била много светла, плюс че аз съм можел да виждам силуетите на хоризонта. Гадно беше, че целият терен беше обграден с хълмове плюс дървета. Аз прикрепих с тиксо малко фенерче към ствола на моето оръжие. Ако сте забелязали, в центъра на светлинния лъч, който насочвате към стената или към тавана, ще има тъмно петно от 3 до 6 дюйма напречно. Когато прикрепям с тиксо фенерчето към ствола и натискам спусъка на пистолета, куршумът попада в тъмното петънце в центъра на светлинния лъч. Всичко, което ми е необходимо — е просто да движа ствола от една страна на друга, като воден маркуч, нямах никаква нужда да използвам специално оръжие. Не се радвам като виждам, че не съм получил похвална грамота.
Аз обичам да убивам хора, защото това е много забавно, това е много по-забавно от дива игра, прекрасно е убийството, защото човекът е най-опасното животно, всичко унищожено ми дава най-вълнуващия опит, това е по-хубаво дори от чукането на момичета, най-хубавата част, когато аз умра, аз ще се родя повторно в рая и всички убити ще станат мои роби и аз няма да ви дам името си, защото вие ще се опитате да ме пречупите и да спрете събирането на роби за моя задгробен живот