Бдителността, както нищо друго, ни помага да изравним шансовете си във войната с чудовищата. Бдителността и знанието за онази опасност, с която си имаме работа.
Всеки трябва да умее да се защитава. Не позволявайте на престъпника да ви посегне, във всеки случай ограничете доколкото можете възможностите му за това. Предпазливостта, дори когато тя ни носи известни неудобства, е нашият безценен помощник: струва ли си наистина, девет пъти да заобиколиш „напразно“, но на десетия път да се спасиш от ограбване, изнасилване или убийство?
Тук всеки пресмята сам, сам оценява ситуацията и определя степента на риска. За себе си аз съм решил, че нито аз, нито тези, които са ми скъпи, никога не трябва да изпаднат в опасност, която би могла да се избегне с помощта на просто пресмятане и планиране на действията.
Ние трябва да учим децата във всяка една възраст да преценяват поведението на възрастните и да виждат опасността. Детето трябва да разбира на кого не бива да вярва и на кого може, кого да слуша, а кого не, къде и от кого да търси помощ, когато изпадне в беда (например, ако се изгуби). Ако детето е сигурно, че неговите родители и другите „негови роднини“ винаги ще го разберат и винаги ще му помогнат, рискът то да стане жертва на престъпник намалява значително.
Решаваща степен за безопасността на човека има неговото обкръжение — бдителните съседи, колеги, приятели. В практиката си имам случай, когато насилникът проследил жертвата чак до апартамента ѝ, независимо от това, че във входа били закачени полицейски листовки с портрета му. Без да изпада в параноя, всеки трябва да забелязва какво става наоколо: до съседния блок, край колата на колега в работата, в градинката отсреща… Наглеждайте близките и приятелите си — винаги трябва да знаете къде са те и какво правят.
Опасна грешка е прекаленото доверие към познати и колеги. То е струвало живота на много хора, иначе внимателни и разумни.
Не бива да се мисли, че убиецът и насилникът могат да бъдат разпознати по външния им вид или по поведението им в обичайни ситуации: в „дневния“ живот хищникът може да бъде много мил и очарователен човек. Известни са немалко случаи, когато сексуалното насилие е било извършвано от благополучни и успешни хора: лекари, юристи, равини… Елементарни правила могат да помогнат да се понижи рискът от сексуално насилие: не вземай пътници и не се качвай в колата на непознат, а също и на малко познат човек. Не пий онова, което ти предлага непознат или някой, в който не си съвсем сигурен.
Винаги казвам на моите дъщери: „Не си приказвайте с непознати на опашката, не се усмихвайте на момчето, с което сте се сблъскали на вратата на входа, възможно е да сте първата жена в живота му, която му е обърнала внимание и той ще си направи изводи, ще си изгради фантазии и ще поиска в тях реалния свят и реалната теб“.
Ако жената вече е станала жертва на сталкер, тя трябва колкото може по-бързо да прекъсне всякакви контакти с него и да премине в глуха защита. Невъзможно е да „обясниш внимателно“ на сталкера, че не искаш да имаш нищо общо с него. Просто престани да реагираш на неговите призиви, не говори с него по телефона, не му отваряй вратата. Помни, всеки сталкер е потенциален насилник и убиец. Уведоми приятелите, колегите и познатите си, а също и съседите си, че те преследва лош човек, помоли ги за помощ.
Такава стратегия трябва да изберат и жените, страдащи от домашно насилие. Напуснете мъжа си или приятеля си, който ви пребива и ограничава свободата ви, бягайте от него, докато не е станало късно.
Общото правило за всички, които не искат да се сблъскат с престъпник е такова: ако ти предстои да действаш в обстоятелства, предполагащи повишен риск от нападение, трябва съответно да повишиш и своето ниво на тревожност, и готовността си да реагираш незабавно на заплахата. Още едно нерушимо правило: винаги се доверявай на предчувствието и интуицията си — те не ти изпращат сигнали току-така.
Лице в лице
Ако все пак те е нападнал престъпник, помни: главната ти цел е да останеш жив, всичко останало в сравнение с нея е второстепенно.