Най-добрият метод за разкриване личността на престъпника е мотивът. В своята лекция Godwin дава като пример типологията, открита от Холмс (Holmes & Holmes 2002), която се явява като един от дедуктивните методи, който предполага различни социопсихологически характеристики на престъпника. Трябва да отбележим, че типологията на Холмс не беше потвърдена от строги научни изследвания.
Типологията на Холмс се опира на натрапчивия (obsessive-compulsive) характер на серийните убийци, и на контактния метод (socio-emotional) на разкриване на престъплението към момента в периода на насилие (напомнящ с нещо самоизтезание). По-долу е даден пример за изучаване на първата част на изследванията — разликата между неорганизираните и организираните престъпници. Термините „организиран“ и „неорганизиран“ се отнасят към персоналната аберация (отклонение), разкриваща доколко безпорядъчно (хаотично) или напротив, организирано изглежда мястото на произшествието (криминалната сцена). Термините „асоциален“ (затворен) и „несоциален“ разкриват причината за самотата на престъпника — тук играе роля едно от двете: самота, или поради нетипично поведение в дадена социална среда на обитаване, или по доброволно желание. Трябва да се има предвид, че са възможни и смесени типове и в тази връзка експертите не се ограничават само с описаните по-горе примери.
Неорганизирани асоциални престъпници
● IQ по-ниско от средното, 80-95
● Социално непълноценен
● Живее сам, обикновено не се среща с хора
● Невнимателен и лабилен баща
● Емоционална нестабилност и жестокост в семейството
● Мястото на убийството се намира близо до работата или жилището
● Минимален интерес към новините
● Обикновено не завършва средно училище
● Слаба хигиена, но добре се справя с домакинството
● В дома си има свое тайно място (стая, скривалище)
● Нощен начин на живот. Или нощни навици
● Кара стара кола или малък камион. Пикап
● Връща се на мястото на престъплението за „възкресяване“ на фантазиите, свързани с убийството
● Може да комуникира със семейството на жертвата за игри
● Не следи хода на разследването, не се интересува от сферата на полицията
● Експерименти по оказване на психологическа помощ по програмата self-help programs
● Убива и оставя тялото на едно място
● Обикновено оставя тялото непипнато
● Атакува стремително
● Принизява жертвата до нивото на предмет, вещ
● Оставя в безредие мястото на престъплението
● Оставя много физически улики
За разлика от организирания, дезорганизираният убиец е дезорганизиран буквално във всичко и навсякъде. Безредието лесно се забелязва в облеклото му, в колата му, в маниера на поведение и не само. Стилът на неговия живот, психологическото му състояние също са дезорганизирани.
Както показват направените от ФБР изследвания, типичният дезорганизиран асоциален престъпник е бял мъж, интроверт, с далеч не спортен вид. В детството си много от престъпниците от този вид са били жертви на физическо или психическо насилие. Често те са отглеждани в непълни семейства (без баща). Ако семейството е било пълно, бащата е имал нископлатена или непостоянна работа. Като деца те са имали малко приятели, предпочитали са да бъдат сами в игрите и развлеченията, избягвали са компанията на връстниците си.
Дезорганизираният асоциален престъпник е самотник в живота. Причината за неговата самота обаче фундаментално се отличава от самотата на организирания несоциален престъпник. Дезорганизираният асоциален престъпник е сам, защото околните го намират за чудат, странен и не се стремят да общуват с него. За престъпника от този тип са характерни трудности в учението и в социалната адаптация. Интелектуалното развитие е по-ниско от средното. Неговият статус в обществото е производно от компонентите на неговата личност: неквалифицирана (често най-нископлатената) работа, дефицит на социални контакти (особено с жени). Всичко това го прави самотен не по собствено желание, а по причина на социалната сегрегация.
Тези особености на личността определят и характера на престъплението: спонтанност, липса на елементи на премислено планиране. Този тип престъпник се чувства некомфортно далеч от мястото, където живее и работи, затова той често извършва престъпления в съседство, в зоната на досегаемост, където може да отиде пеш или с велосипед. Като правило престъпникът от такъв тип не се интересува какво пише в средствата за масова информация за неговите престъпления.