При разпознаването на типовата принадлежност на определен сериен убиец е важно да се знае, че поведението на организираните престъпници в сравнение с дезорганизираните на мястото на произшествието съществено се различава. Организираният (в стила на живот) човек е организиран и в стила на престъплението. И обратно, дезорганизираният живот се проявява в дезорганизираност на престъплението.
| Организиран убиец | Дезорганизиран убиец |
| Престъплението е планирано | Престъплението е спонтанно |
| Жертвата е избрана целенасочено сред непознати | Жертвата е неизвестна |
| Жертвата е персонализирана | Жертвата е деперсонализирана |
| Контролирана сцена на престъплението | Хаотична сцена на престъплението |
| Покорна жертва | Внезапно насилие |
| Жертвата е вързана | Жертвата е свободна |
| Агресивни придвижвания | |
| Оръдията на убийствата са приготвени предварително | Използват се „подръчни“ средства за убийство |
Организираният престъпник старателно се подготвя за престъплението, той отдава голямо значение на заличаването на следите на престъплението. За тази цел, например, след като е извършил престъплението на едно място, той може да премести трупа на друго място. Както организираните, така и дезорганизираните престъпници избират жертвите си сред чужди непознати хора. Обаче критериите на избор на едните и другите са различни. Дезорганизираният престъпник може предварително да знае за съществуването на своята бъдеща жертва, да знае къде живее, но да няма никакви лични отношения с нея. Докато организираният престъпник винаги проследява и избира по определени признаци своята жертва сред непознатите хора. Неговата жертва е типичен представител на идеалния, според неговото разбиране, обект.
Из показанията на един убиец: „Моята «типична» жертва може да се определи по следния начин: това е жена от бялата раса, на възраст от 13 до 19 години, тийнейджър по маниер на поведение и стил на облеклото“. Ще добавим, че споменаваният вече неведнъж организиран престъпник Тед Бънди, психолог по образование, създател на теорията за „идеалния обект“, избирал жертвите си сред типичните представителки на висшата и средната социална класа, на възраст от 19 до 23 години.
Дезорганизираният престъпник, който прилага тактиката на блиц атаката, не говори много с жертвата си, на него не му е необходимо да създава социален контакт с нея. Организираният престъпник, след като вкара жертвата си в неговата зона на комфорт, говори с нея на езика на сплашването. Най-често за установяване на първия контакт се използва колата на престъпника, която се явява и средство за контрол, след като жертвата вече е вътре. За организирания престъпник са характерни преследването (сталкинг) и проследяването на нужния обект. Някои от тях са истински майстори на своето дело. („По походката, по начина на държане на главата, по погледа аз мога безпогрешно да определя подходящия обект“ — разказва един килър.)
Организираните престъпници се стараят да причинят на жертвите си колкото може повече физически и морални страдания, преди да ги убият. Те са много изобретателни в измислянето на изострени изтезания: видът на унизената и безпомощна жертва им дава допълнителна наслада. Преди да пристъпи към изтезанията, организираният престъпник обикновено връзва жертвата си, за да не може тя да се съпротивлява. Обратно, дезорганизираният престъпник като правило не използва никакви средства за ограничаване действията на жертвата, защото заплашването и застрашаването на жертвата не влизат в неговите планове.
За организирания престъпник наблюдаването на реакциите на уплашената, загубила човешкото си достойнство и умоляваща за пощада жертва има извънредно голямо значение. Затова той не бърза да убие жертвата си, докато не ѝ се наслади напълно.
Илюстрация на подобно поведение е откровението на един сериен убиец: „Когато наблюдавам жените (неговите жертви), те не означават абсолютно нищо за мен като човешки същества. Една от жените, с «нежеланието си хубаво да се измъчи» ме предизвика и аз оцених това като нежелание да признае собственото си нищожество, като претенция на тази жена за собствено достойнство. Нейното мълчание, липсата на опити да се съпротивлява, ме разяриха, и аз веднага убих тази жена, и на секундата я забравих. Тръгнах да си търся друга жертва“.