Ли помогнал на Дамър да се включи в колектива. Макар и с не особено голямо желание, момчетата приели Джефри в своята компания. Обаче това приятелство свършило също толкова неочаквано, както и започнало. Двамата се разхождали в гората, когато Ли видял една жаба. Ли я сметнал за много гнусно създание и повикал Джефри да види тази гадост. След една секунда Ли тихо вдигнал крак и с всичка сила настъпил жабата и я натиснал в земята. Джефри винаги обичал животните и не можел да разбере защо е трябвало да се убие нещастното създание. Ли и Джефри се скарали жестоко и престанали да общуват.
Животът си течал. Джефри минавал от клас в клас. Не бил отличник, но го смятали за един от най-добрите ученици. Само поведението на Дамър предизвиквало сериозни въпроси. Още в средните класове той започнал да носи в училище алкохол, което значително повишило рейтинга му в очите на съучениците му. Алкохолът правел Джефри весел и забавен. Състоянието на опиянение му харесвало, а още повече му харесвало одобрението на съучениците му. Пияният Джефри можел да върши най-странните глупости, но колкото по-идиотски били хлапашките му постъпки, толкова повече това се харесвало на приятелите му.
Веднъж той дошъл на училище с бутилка скоч в чантата. Отворил я направо в час.
— Какво е това? — попитало момичето, което седяло до него.
— Това е моето лекарство — повдигнал рамене Дамър и отпил първата си глътка.
Когато учителят забелязал какво се случва на последния чин в неговия клас, Дамър вече бил доста пиян. Наложило се да извикат родителите му при директора. За първи път откакто синът му ходел на училище, Лайонел не обърнал особено внимание на постъпката му. Какви ли не глупости влизат в главата на четиринадесетгодишните тийнейджъри. Синът му винаги се учел много добре, а всичко останало не било от значение. Във всеки случай алкохолът изобщо не бил проблем. Много повече се разтревожил бащата на Джефри, когато намерили в стаята му скелети на лабораторните мишки.
На уроците по биология се изучавало вътрешното устройство на мишките и жабите. Когато лабораторното упражнение свършило, учителят помолил да се изхвърлят скелетите. Джефри сметнал за кощунство подобно отношение към животните. Изведнъж му се приискало да запази тези скелети за спомен. Тогава той отнесъл вкъщи няколко от тях. По-късно той още няколко пъти донасял вкъщи останки от животни и ги криел в тайната си кутия. Такива кутии на практика имали всички деца и колкото по-често родителите им надничали в тях, толкова по-нови неща научавали за децата си.
Малко преди гимназията Джефри започнал да разбира, че момчетата го привличат повече, отколкото момичетата. Той и преди се досещал за това, но се страхувал да признае този срамен факт дори пред себе си. Една вечер, докато се разхождал в парка, той видял как в далечината тича един красив младеж. В този момент Джефри изпитал непреодолимо желание да причака бегача, да го хване и да го удуши. Искало му се младежът да изгуби съзнание и да остане напълно в неговата власт. Бегачът приближавал и Джефри дори заел по-добра поза, за да го хване, но без да иска настъпил една суха клонка. Лекият пукот го стреснал. Той се опомнил и се изплашил. Това не били просто мисли, той наистина бил готов да осъществи плана си в действие. На следващия ден Дамър отново дошъл в парка по същото време. И отново заел подходящата за удара позиция. В този ден той нямал намерение да убива никого, трябвало просто да се подготви и да избере правилната позиция. Няколко дни подред Дамър идвал на същото място и чакал бегача, докато най-накрая решил да вземе със себе си бейзболната бухалка. В този ден той бил готов да убива, но бегачът все така не се виждал. Джефри чакал почти час и накрая решил, че щастлива звезда е спасила неизвестния бегач от смъртта.
Дамър започнал да се плаши от себе си и от мислите си. Освен това, сега всички негови връстници с пълна пара ходели по срещи с момичета, а на него слабият пол не само че не му бил интересен, а му бил дори неприятен. Той не можел да накара себе си дори привидно да се срещне с някое момиче, а да признае за ориентацията си пред някой от приятелите си просто се страхувал.
Единственият начин да влезе в нормално, адекватно състояние, бил алкохолът. Благодарение на него Джефри ставал весел, безгрижен и дори малко луд. Точно такъв, какъвто трябва да бъде един петнадесетгодишен младеж.
Веднъж Джефри видял по телевизията репортаж за една авария на шосето край тяхната къща. Двадесетгодишен моторист не овладял управлението и се блъснал в електрически стълб. От тялото на младежа не останало почти нищо, репортерите показали само мястото на катастрофата и няколко снимки на загиналия приживе. Лицето на младежа поразило Джефри. Той бил направо като хипнотизиран, дали от красотата му, дали от отчаянието, което лъхало от целия репортаж.