— Имаше такова нещо — съгласи се Настя. — Но към деветдесет и втора ми мина, преболедувах го. Ще вървя, Виктор Алексеевич, защото Уланова ме чака в коридора.
— Ще почака — неочаквано хладно каза полковникът. — Знам, че Заточни е говорил с теб да се прехвърлиш на работа при него.
— Да — смутено отговори тя. — Той ли ви каза?
— Не, едно птиченце. И какво мислиш ти по този въпрос?
— Не знам. Както ми наредите, така ще мисля.
— А нямаш ли си свое мнение?
— Все още не.
— Тогава върви. Поработи при Иван, ще ти е от полза. Сега идат трудни времена, Стасенка, по върховете всеки момент ще станат големи промени, а това ще повлече след себе си постепенна смяна на ръководството в града, после ще се заемат и с нас. Лично аз вече съм пред пенсия, не забравяй. Изкарай смутното време под крилото на Иван, а после ще видим. Ако отделът се запази в сегашния си вид, ще се върнеш, ако ли не — тогава и ти няма да има какво да правиш тук.
— Виктор Алексеевич…
— Хайде стига, върви при твоята Уланова. Върви, аз имам работа.
Той демонстративно бръкна в чекмеджето, извади някакви документи и веднага се зарови в тях, сякаш в момента за него нямаше нищо по-важно.
На сутринта, докато сервираше на мъжа си закуската, Татяна помоли:
— Стасов, можеш ли да направиш една услуга на бременната си жена?
Владислав я погледна учудено и дори остави вилицата, с която вече се бе прицелил в апетитните румени банички с извара, останали от снощи.
— Цял съм твой, кралице моя — промълви той най-сетне. — Очаквам заповедите ти.
— Трябва ми един народен художник на Русия на име Фролов.
— За какво ти е? Искаш да му поръчаш портрет ли?
— Не, ще му задам няколко въпроса. Стасов, само преди три дни за целта разполагах с оперативни работници, на които можех да възложа това, но сега нямам никого, освен теб и Настя. А снощи не можах да я намеря, изглежда, не е нощувала у дома си. Така че оставаш ти.
— Чакай, не разбрах. Това ти е нужно за дело, което вече си предала, така ли?
— Именно.
— Ами следователят, който го води сега? Нека той се занимава.
— Стасов, ти вече всичко си забравил — засмя се Татяна. — Следователят толкова е натоварен, че няма скоро да намери време за моите неразкрити трупове, а тъй като делото е старо, никой няма да се трепе много по него. А мен ме мъчи ужасен комплекс за вина, защото следствието се водеше вяло и сега искам да направя нещо, щом имам такава възможност. Между другото следователят няма нищо против, говорих с него. Е, мога ли да разчитам на помощта ти?
— Таня, поставяш ме в неудобно положение — недоволно отговори Стасов. — От една страна, ти си моята любима жена и аз не мога нищо да ти откажа, но, от друга, съм категорично против да работиш, вместо да се посветиш на бременността си. Стой си вкъщи и си дописвай книгата. Смятай, че ти нареждам това.
— Какво каза? — Тя повдигна учудено вежди.
— Нареждам ти. В смисъл че такива са моите указания.
— Ихааа! Ама ти си станал много строг, Стасов! Я кажи, спомняш ли си известната максима, че всички болести са причинени от нервите?
— Добре де, спомням си я. И какво?
— Ами това, че за да запазя душевното си спокойствие, трябва да разкрия убийството на магьосницата Инеса. А имам чувството, че вече почти съм го разкрила. Ще ми бъде приятно да си мисля, че все пак съм довела това дело докрай, дори намирайки се в състояние на дълбока бременност. Е, можеш ли да ми подариш такъв празник или не?
Стасов сърдито мълчеше и енергично дъвчеше, лапайки една по една вкусните банички, които изчезваха от чинията с космическа скорост.
— Имам в резерв още един аргумент — допълни Таня. — Не мога да се захвана с книгата, докато не разкрия това убийство. Разбираш ли, мозъкът ми е насочен към него. Затова пък ако го разкрия, ще го опиша. И без това съм в някакъв творчески застой. Снощи препрочетох всичко, което съм написала, и разбрах, че за по-нататъшното развитие на сюжета ми трябва още едно престъпление, но по-загадъчно. Точно като убийството на магьосницата. То ще ми послужи като добър тласък за въображението. Е, какво, придумах ли те?
Той отмести чинията и избърса устните си със салфетката.
— Нашата Ира е чисто злато, а баничките й са райски. Снощи късно ли се прибра?
— Късно, ти вече спеше дълбоко.
— Добре ли е прекарала?
— Прекрасно. Чичото от «Бентли Континентала» й е направил предложение. А през юни смятат да заминат за Маями — да се къпят в океана. Стасов, не усуквай, а ми отговори на поставения ребром въпрос. Ще ми намериш ли художника Фролов или да помоля Настя?