А после убиха Юля. И го обзе още по-голям ужас.
Всъщност това беше всичко…
18.
Татяна дори не се учуди много, когато чу разказа на професор Готовчиц. Беше очаквала нещо подобно, а след толкова години работа като следовател беше трудно да я изненада каквото и да е. Борис Михайлович е изоставил умиращата жена, без да й помогне, защото се е страхувал да не бъде въвлечен в скандал, който ще попречи на новото му назначение? Да, в практиката й имаше десетки такива случаи. Известният психоаналитик, докторът на науките Готовчиц се е оказал посредствен специалист и в особено сложни случаи е ползвал услугите на по-квалифицирана помощничка? И такива неща се срещаха на всяка крачка: книгите, написани от хора, съвсем различни от името, посочено на корицата, отдавна бяха станали нещо обичайно; както и дисертациите, подготвени уж от аспиранти, а всъщност от първия до последния ред разработени срещу много пари от някой желаещ да припечели професор или доцент. Чувството, че й се гади, се пораждаше у нея всеки път, щом се сблъскаше с подобна ситуация. То приличаше на усещането, което се появяваше след дълга битка с хлебарките, когато тези очарователни насекоми изпълзяваха отново, невредими.
Необичайното и странното в тази история беше само едно: поводът за убийството. Както и влизането с взлом в апартамента. Ако Готовчиц не лъже, цялата работа е била за някакво име. Кое име? И защо е толкова важно, щом са се опитали да го научат отначало от Инеса, а после са влезли и у Готовчиц?
Татяна се отърси от размислите си и откри, че почти е стигнала до вкъщи. Ето го и входа, остава да измине само няколко десетки метра. Но при мисълта за празния апартамент изведнъж й стана тъжно — всички я изоставиха. Стасов е зает с дъщеря си, Ирина — с годеника си, а тя остана съвсем сама, ненужна на никого, освен може би на журналистите. Които изведнъж я възприеха като вкусна мръвка и решиха хубаво да я препекат и да я поднесат на читателите във вид на пикантно блюдо, украсено с гарнитура от клюки и невероятни измислици.
Реши да не се прибира вкъщи — засега. Прекрасна майска вечер е, още е съвсем светло, приятно се лее свежа прохлада, обгърнала ярката сочна зеленина. А за бременните е полезно не само да ходят пеша, но и да дишат чист въздух. Татяна се огледа и забеляза закътана пейка, до която растяха два мощни дъба. Ето там ще поседне.
И тъй — името! Налагаше се да измине целия път отначало. Престъпниците са искали да научат някакво име, което са се надявали да намерят в записките на Инеса. Не са го открили, защото тя е кръщавала клиентите си с псевдоними. Тогава са отишли при нея и са започнали да я разпитват. Очевидно Пашкова не е искала да даде отговор, иначе нямаше да я изтезават. Дали в края на краищата е проговорила? Вариант първи: казала го е. Тогава защо са влезли в апартамента на Готовчиц? Вариант втори: не го е казала. Загубила е съзнание, престъпниците са помислили, че е мъртва, и са започнали да търсят заветното име в записките на Готовчиц. Чие име може да е фигурирало в записките и на Инеса, и на нейния любовник? Отговорът е очевиден: името на някой от пациентите на професора. Но тогава възниква друг въпрос: защо Инеса не го е казала? Защо е пожертвала живота си, за да запази тайната? Заради кого може да е постъпила така? Заради човек, който й е много скъп. Но всичко говори, че такъв човек в нейния живот е бил само професор Готовчиц. Не, така пъзелът не се подрежда…
Татяна чу зад гърба си шум на мотор, обърна се и видя, че една кола е спряла точно пред техния вход. От нея слязоха двама мъже, единият по-възрастен, другият — съвсем млад, окичен с фотоапарати. Спряха пред входа и започнаха нещо разпалено да обсъждат, като вдигаха глави и оглеждаха прозорците. По-младият се обърна и случайно съзря Татяна на пейката, после каза нещо на по-възрастния. Посъвещаваха се още известно време, сетне се обърнаха и дружно тръгнаха към нея. Горе-долу по средата на пътя изведнъж ускориха крачка и лицата им грейнаха.
— Извинете, моля, вие май сте Татяна Томилина? — запъхтян, попита младият фотограф.
Татяна побърза да измисли нещо — може би да се представи за друга, но не успя да отговори, защото фотографът забърбори възторжено:
— Какъв късмет извадихме! Та ние дойдохме специално заради вас. Знаехме номера на блока, но не ни казаха кой е номерът на апартамента. Вече смятахме да обикаляме съседите ви и да питаме къде живее известната писателка. А ето че ви виждаме тук…