Когато входната врата се отвори, Татяна помисли, че се прибира Стасов. Беше още единайсет и половина, Ира щеше да се върне от срещата си много по-късно. Но сгреши — беше именно Ирина.
— Толкова рано? — учудено попита Татяна. — Само не ми казвай, че сте се скарали и си се разочаровала от твоя банкер.
Тя и този път с лекота бе овладяла тъгата и лошото си настроение. Отдавна вече седеше пред компютъра и работейки върху книгата, не забелязваше как тече времето. Днес й беше добър ден, текстът, според собствения й израз, вървеше леко, пръстите й пърхаха по клавиатурата. Беше я обзело позабравеното усещане за радост и възторг, когато й е съвършено ясно какво и как трябва да напише по-нататък, а думите сами се подбират — точни, обемни и изразителни. Татяна дори съжали, че нарушиха творческата й самота — би могла да работи още няколко часа без прекъсване.
Откъм стаята се чуваше как Ира се съблича. Поскърцваше вратичката на гардероба, меко потрепваше пластмасовата закачалка, звънтяха накитите по тоалетната масичка. Зълва й мълчеше и това беше необичайно и тревожно.
— Ира, какво се е случило? — извика Татяна. — Защо си в лошо настроение?
Ирочка дойде в хола, вече облечена в дълъг люляков пеньоар, изпод който блестяха съблазнително заголените й под късата нощница стройни крака. Големите й тъмни очи яростно святкаха на бледото й лице, беше присвила устни.
— Къде е мъжът ти? — мрачно попита тя.
— При Лиля. Защо, какво има? Трябва ли ти? И защо така официално, защо «мъжът ти», а не «Владик»?
— Ами защото! Ти сигурна ли си, че е при Лиля?
— Естествено. Не те разбирам.
— А къде беше снощи? Пак ли при Лиля?
— Пак. Обясни ми, ако обичаш, какво става. Защо си толкова ядосана?
— Защото мъжът ти нагло те мами! — със звънтящ от негодувание глас заяви Ира. — За днес не знам къде е, но снощи благополучно е седял в ресторант и се е забавлявал, а изобщо не е утешавал своята ридаеща рожба.
— Откъде знаеш това? Не си го видяла, както разбирам.
— Ха, да съм го видяла! — възкликна Ира. — Ако го бях видяла, щях да му издера очите на място. Но е извадил късмет, че го е видял Андрей, а не аз.
— Андрей ли? — попита Татяна. — Тоест твоят годеник, така ли?
— Ами да. Трябваше да се отбие в ресторант «Златен дракон» буквално за три минути, да се срещне с един човек и да вземе някакви документи. Аз останах в колата, а той влезе и наистина след пет минути излезе с папката. А днес ме попита: «Мъжът, който онази вечер те подкани да се прибираш, наистина ли е съпруг на снаха ти?» Казвам: «Да, съпруг й е.» Тогава той рече, че този съпруг бил доста странен. Пазел моята нравственост, а сам ходел късно вечер по ресторанти с други жени. Попитах го как е изглеждала онази и той ми я описа. Маргарита, абсолютно съм сигурна! Не, кажи на какво прилича това? Прикрива се с Лиля, а през това време… Нямам думи! Гад!
Татяна мълчаливо се взираше в екрана на компютъра и се мъчеше да разбере какво е написано там. Но не можеше. Буквите сякаш съществуваха отделно от смисъла на думите. И този смисъл бе станал неуловим за нея.
Стасов… Ама как така? Какво става? Нито веднъж през цялото време, откак бяха заедно, тя не бе забелязала у него ни най-малки признаци на чувства към бившата му съпруга. Той вече беше в развод, когато се запознаха, и не можеше да се каже, че Татяна го е разделила от семейството му. А сега той е затъгувал за Рита…
Маргарита Мезенцева, по мъж Стасова, беше много красива жена. И още е. В света на киното минава за една от първите красавици. Може би там е цялата работа? Омръзнала му е неговата дебела, тромава съпруга, която бременността далеч не направи по-хубава. Татяна има сериозни проблеми с износването на детето и от четвъртия месец лекарите й наложиха строга забрана върху интимната близост. А Стасов е здрав четирийсетгодишен мъж, той има нормална, естествена потребност от секс. Е, чудно ли е, че се е почувствал привлечен от бившата си жена?
— Е, какво мълчиш? — сърдито каза Ира. — Смяташ ли да предприемеш нещо или не?
Татяна я погледна с недоумение:
— Какво например? Искаш да хукна да проверявам дали сега Стасов наистина е в Соколники при Лиля?
— Ами да речем…
— Невъзможно е. Той има мобилен телефон и ще ми отговори, където и да се намира.
— Обади се у Маргарита — настояваше Ира. — Нали имаш номера.
— От къде на къде? Ако реша, ще звънна на мъжа си, а не на бившата му съпруга. Остави ме на мира, Ирочка.
— Как така! — възмути се Ира. — Трябва да направиш нещо. Не можеш да си пасуваш!