— Мога. — Татяна дълбоко въздъхна. — И трябва. Ако днес повече му е нужна Рита — това е положението и то не може да се промени с никакви действия. Край, Ириша, приключваме с този въпрос. По-добре ми кажи защо твоята среща тази вечер свърши толкова рано. Да не сте се сдърпали?
— Абе не, заради Стасов се прибрах. Когато Андрей ми каза, че го е видял в ресторанта, толкова се ядосах… Просто не знам. Не можех място да си намеря. Светът ми се видя черен.
— Глупачето ми! — Татяна успя да се усмихне. — Намерила си от какво да се разстройваш. Всичко ще се оправи, мила, престани да нервничиш. Вземи си душ и лягай да спиш. Утре пак ли имаш любовен ден?
— Не, утре до обяд съм си вкъщи. Та той има толкова много работа, просто се чудя как намира време за мен. Таня, ти какво, никак ли не се притесни?
— Притесних се — спокойно призна Татяна. — Но това не означава, че животът трябва да спре. Лягай си, аз ще поработя още малко.
— На твое място и аз бих си легнала — авторитетно я посъветва Ирочка. — Не е нужно да показваш, че му трепериш! Така той вижда, че винаги го чакаш, когато и да се прибере, и си мисли, че ти е безумно нужен и ти никога не би го напуснала. Вземи да му покажеш, че спокойно можеш без него. Та да му дойде умът в главата!
— Това са детинщини, Ира! — недоволно се намръщи Татяна. — Отдавна не играя такива игрички.
Ирочка гневно сви рамене и отиде в кухнята да прегледа хладилника. Само след минутка оттам долетя звънливото й гласче:
— Пак нищо не си вечеряла! Таня, как може така? Аз се старая, готвя, купувам най-пресните продукти, мотая се около печката като глупачка, а ти нищо не ядеш и всичко отива на вятъра. Как не те е срам? Като не мислиш за себе си, поне за детето се погрижи!
— Остави ме на мира! — кресна внезапно Татяна. — Не ме закачай!
И веднага се засрами от избухването си. Но беше късно. Откъм кухнята се чу хлипане, което бързо премина в ридания. Татяна така си и остана пред компютъра, безсилна да помръдне. Всичко рухва… Стасов се откъсва от нея. Това можеше да се очаква — много често между съпрузите застават децата от предишния брак. Ира е увлечена по своя нов любовник и смята да се омъжва. То се знае, при съпруг банкер тя по никакъв начин няма да остане да живее тук, с Татяна. И писателската й кариера се руши. Може би са прави журналистите, може тя наистина да е бездарна графоманка, чиито книги незнайно защо се мъдрят по книжните сергии! И какво й остава? Да роди детето си и да го гледа в чуждия град, без близки и приятели, а напълно вероятно — и без съпруг. Ако Ирочка не е до нея, и дума не може да става да се върне на работа веднага след като приключи с кърменето. Ще трябва да вземе тригодишен отпуск и да гледа детето, затворена в пустия апартамент. Всичко рухва. Всичко…
Толкова й се иска да работи! И толкова й се иска да пише книги! И да живее в семейство, заобиколена от любящи и любими хора. Но няма да има нищо такова. Защо ли послуша Стасов и се премести в Москва? Няма връщане назад, апартаментът в Петербург е продаден. А и не й се иска да се връща и пак да моли да я назначат, като си признае, че е взела погрешно решение. Ще трябва да търпи.
Какво каза онзи журналист? Че почитателите на Татяна Томилина били стотици хиляди ли? Че им харесва как пише и че са дълбоко обидени от критичните публикации в пресата. Стотици хиляди… Макар и не приятели, но хора, на които съдбата й поне не е безразлична. Хора, които я обичат и очакват новите й книги. Нима може да ги остави излъгани? Не, не може. Тя ще пише своите книги и от страниците им ще разговаря с читателите си. Ще им разкаже за тъгата и самотата, за своите горести и радости. И те ще я чуят. Какво каза онзи журналист? Че талантливият човек винаги е самотен? Е, какво пък, значи тя не е талантлив човек. Защото никога няма да бъде самотна, докато съществуват хората, които четат книгите й. То ще разберат колко зле се чувства и ще й простят, ако някоя книга се окаже не твърде сполучлива. Всички творци имат по-силни и по-слаби произведения, това е естественият ход на живота, абсолютно еднакво по сила творчество не съществува. Защото и творецът е човек като останалите, може би малко по-даровит по природа, но във всичко останало — същият като тях. Той боледува, страда, радва се, изпитва приливи на сила и депресии. Тя, Татяна Томилина, ще разговаря със своите читатели с помощта на книгите си, ще им разкаже всичко и те ще я разберат. Ще се зарадват на успеха й и ще простят неуспеха. Всъщност именно така постъпват приятелите. Кой е казал, че е самотна? Тя има хиляди приятели. Стотици хиляди. Трябва само да ги уважава и да ги обича и те няма да я изоставят.