Той високомерно вдигна вежди, изразявайки театрално недоумение:
— Защо? Това си е моя лична работа.
— Грешите. Нашите служители работиха извънредно много сред вашите колеги от програмата и от цялата продуцентска фирма. Изясниха характера и начина на живот на всеки. И никой дори не продума, че имате сериозна извънбрачна връзка. Бих искала по някакъв начин да ми обясните това.
— Нищо няма да ви обяснявам! — заяви той с леден тон. — Отношенията ми с тази жена са моя лична работа и е естествено никой от тях да не знае за това. Някак си не е прието да се говори за такива неща под път и над път.
— Отново грешите — търпеливо възрази Настя. — Всеки човек в подобна ситуация смята, че никой не знае за отношенията му с любовницата, а всъщност за тях знаят почти всички, просто не му говорят за това. Има много дребни признаци, по които се определя наличието на романтични отношения, а хората далеч не са слепци, уверявам ви. Та тъй, никой от вашите събратя по телевизия не е забелязвал подобни признаци. И аз съм принудена да направя извода, че особено грижливо сте пазили тайната на вашата връзка. А сега се поставете на мое място и си представете, че работите по убийството на Андреев и Бондаренко. Всичко е като на длан и само едно от фигуриращите в случая лица къта някаква тайна. Щеше ли да ви заинтересува това?
— Аз не съм на вашето място — сухо каза Уланов. — И се чувствам прекрасно на своето. С разкриването на убийството се занимавате вие, а не аз. Не се опитвайте да ми прехвърлите собствените си проблеми.
— Това не са мои проблеми, Александър Юриевич, а ваши. Надявам се, разбирате, че за нас не представлява никаква трудност да установим личността на тази жена. Ще привлечем службата за външно наблюдение, ще ходим по петите ви два-три дни — и всичко ще научим. Обаче упоритото ви нежелание да я назовете ме кара да изостря вниманието си към това. И започвам да си мисля, че с името на тази дама е свързано нещо, което касае убийството на вашите колеги. Опитайте се да ме разубедите.
— Но това е пълна глупост! — възмути се той. — Как можа да ви хрумне?
— Хрумна ми, както виждате. И тази мисъл ще бъде в главата ми, докато вие мълчите.
Тя вече се канеше да произнесе следващата фраза, когато телефонът иззвъня. Беше Гордеев.
— Настася, сама ли си?
— Не.
— Не можеш ли да излезеш?
— Не ми се иска.
— Но някой може да дойде при теб, нали?
— Разбира се.
— Сега ще дойде Игор с една таблица, в която трябва да нанесеш две числа. Спешно е, началството очаква документа. Ще го направиш ли?
— Разбира се — кратко повтори Каменская. — Да заповяда.
Докато тя разговаряше, Уланов се поотпусна. Той до такава степен не усещаше опасност, че дори не се вслушваше в думите й, казани по телефона. Може би наистина нямаше никакво отношение към убийството? Твърде благодушен изглеждаше. Неговият студен сух тон не измами Настя, това беше обичайният маниер на поведение, присъщ на високомерните хора, които по принцип смятат околните за значително по-глупави от себе си. Високомерието му не беше проява на враждебност. Уланов наистина не усещаше опасност, не нервничеше и не се напрягаше. Изглежда, тя напразно си губеше времето с него. Впрочем нали имаше задача от следователя да научи поименно всички хора, от които Андреев бе искал пари, за да очертае кръга на заподозрените.
Лесников дойде няколко секунди след като тя затвори телефона. Уланов се извърна към него със спокойна усмивка.
Видях го и се вкамених. Добре че в този момент седях на стола, а не бях прав. Непременно щях да падна. Какво прави тук този тип? Сигурно и него са извикали на разпит. Опитват се да измъкнат от мен името на несъществуващата ми бъдеща съпруга и е напълно логично, че толкова внимателно изучават личния живот на Вика. Ето че са се докопали и до нейното гадже.
Това беше първата ми мисъл, когато видях на вратата стройната фигура на тоя излъскан хубавец. Но втората мисъл напрано ме запокити в задънена улица.
Нищо не разбирах. Защо подава на Каменская някакви документи? Тя отвори касата, извади една папка, прелисти я, сложи я на бюрото и притискайки с нокът един ред, вписа в донесения документ шестцифрено число. После отново я прелисти и вписа още едно число. Хубавецът благодари и излезе от стаята. Нима съм сбъркал и любовникът на Вика не е никакъв провинциален търсач на богати столични мацки, а служител от московската милиция? Впрочем кой е казал, че там не работят провинциалисти, които искат да се уредят по-добре?