Наистина — за какво? Нищо не разбирам. Всичко, което само преди половин час ми изглеждаше разбираемо и точно установено, сега се обърна с главата надолу.
— Твърдите, че тя била готова да даде всичките пари и дори да продаде апартамента?
— Да, така каза Виктория Андреевна.
— Но защо? За какво й е да ме спасява, след като се разведох с нея? Мисля, че това е глупаво. — Демонстративно свих рамене, подчертавайки пълната абсурдност на поведението на Вика.
— Тя ви обича. Не й беше лесно да го признае, но разбираше, че ако не обясни мотивите за своите постъпки, аз няма да й повярвам. Тя много ви обича и не й е безразлично какво ще стане с живота ви от тук нататък.
— Така ли каза? — попитах тъпо, сякаш не бях чул добре.
— Да, така каза. Е, какво, Александър Юриевич, готов ли сте да зарежете без пукнат грош жената, която все още ви обича? Или у вас не е останала и капка мъжко достойнство?
И внезапно аз й повярвах. Доверих се на тази невзрачна жена, седнала насреща ми зад бюрото с цигара в ръка. Тя ме гледаше право в лицето със светлите си очи и аз не можех да не й повярвам. Но се съпротивлявах на това с всички сили.
— Вика ви е излъгала — повторих аз. — Тя има любовник и искрено се радва, че се разведох с нея.
— Тя няма любовник — тихо каза Каменская, без да откъсва от лицето ми светлите си очи и почти без да мърда устни. — Ние, Александър Юриевич, професионално наблюдавахме вашата съпруга, тъй като не изключвахме тя да има нещо общо с машинациите с изнудванията за пари. И мога да ви кажа с абсолютна сигурност, че в живота й няма друг мъж, освен вас.
— Това не може да бъде! — прошепнах.
— А защо сте толкова сигурен, че Виктория Андреевна ви е изневерявала? Каза ли ви го някой?
Да, казаха ми го. Всички ми го казаха. Но аз мълчах, защото, първо, исках да остана жив, и, второ, не щях да пратя Виктория зад решетките. И какво излиза?
… Това се случи в деня, когато за пръв път отидох на «Петровка» веднага след убийството на Витя и Оксана. Тогава дълго ме разпитваха и аз излязох от сградата, напълно скапан. Едва бях направил и две крачки по тротоара, когато пред мен, запъхтян, спря приятен наглед младеж.
— Александър Юриевич! Добре че успях да ви хвана, какъв късмет извадих! Още една минута и щяхме да се разминем.
Гледах го с недоумение и се опитвах да си спомня кой е и дали изобщо се познаваме. Той се представи, каза чина и името си, капитан еди-кой си от Районното управление на вътрешните работи в Североизточния район. Името забравих веднага.
— Научих, че днес ще идвате на «Петровка» — бързо заговори капитанът — и дойдох специално, за да поговоря с вас. Но щом вече сте свършили… Няма смисъл да се връщаме вътре. Хайде да побеседваме направо тук. Имате ли нещо против?
Нямах нищо против. Бях смъртно уморен и ми се искаше колкото може по-бързо да се прибера вкъщи.
— Работата е там, че ние провеждахме операция за залавянето на килър, на чиято съвест лежат много убити хора. Знаехме, че той е извънредно предпазлив и добре въоръжен, затова преди да пристъпим към залавянето му, известно време го следихме. За съжаление не всичко става, както ни се иска, и при залавянето той загина. Не успяхме да го хванем жив. Но намерихме у него списък с имена и предполагаме, че това е списъкът на поръчките, които той е трябвало да изпълни в най-скоро време. — Капитанът направи пауза и ме погледна, сякаш опита да се убеди, че разбирам думите му. Кимнах, за да му покажа, че може да продължи, макар да не разбирах защо ми разказва всичко това. — Докато го следяхме, този килър влезе в контакт с различни лица, в частност с Виктория Уланова — вашата съпруга. Но вие сигурно разбирате, че е много трудно да се различи случаен контакт от планирана среща, ако самата среща е нарочно организирана да изглежда като случайна. Разбирате ли за какво говоря? Например един човек спира пред продавач на вестници в подлез и купува два броя «Московский комсомолец». Защо два броя? Дали това е парола, или просто негов колега му е поръчал да му купи? Вашата съпруга спря човека, когото следяхме, и го помоли да й развали банкнота от петдесет хиляди. Дали това беше случаен контакт — ние не знаем. Но ако предположим, че жена ви по някакъв начин е свързана с поръчката за нечие убийство, не можем да я попитаме, за да не би да я подплашим. Ето защо бих искал да погледнете намерения от нас списък и да кажете дали в него няма име, което ви е познато.
— Дайте — кимнах, напълно уверен, че в този списък няма нищо интересно.
Но сгреших. Още щом видях листчето, на което бяха написани четири имена, мярнах думата Стрелеца. Именно така ме наричаха състудентите ни с Вика. От една страна, аз бях беден студент и постоянно «отстрелвах» от колегите цигари или три рубли до стипендията. От друга, бях Стрелец по зодия, така че прякорът ми се лепна здраво. Вика още ме наричаше така. Отишла и помолила да й развалят петдесет хиляди… И в резултат прякорът ми цъфнал в списъка на килъра.