— Не — с трепнал глас казах аз, — тези имена нищо не ми говорят.
— Напълно ли сте сигурен?
— Напълно, не познавам тези хора. Вероятно срещата на вашия човек с жена ми е била абсолютно случайна.
— Да, може би… — Капитанът с име, което веднага забравих, огорчено въздъхна. — Лошото е, че имаме точна информация за предаването на тези поръчки. Килърът, когото следяхме, е усетил опасността, че всеки момент можем да го задържим, и е бил подготвен. Тяхната фирма е сериозна, всичко е организирано и той се е погрижил поръчките да бъдат предадени на друг изпълнител. Само че не знаем на кого. Ако не беше това, бихме могли да въздъхнем спокойно и да не се тревожим за нищо. Защото килърът е мъртъв, а хората, за които са били подписани договори, остават живи. Така че очакваме поръчките да се изпълняват. Е, Александър Юриевич, извинете, че ви забавих.
— Няма нищо — отговорих великодушно аз.
В сърцето ми се разля мъртвешки студ. Само преди десет минути бях жив. Страдах, тъгувах заради гибелта на Витя и Оксана, бях уморен, бързах да се прибера вкъщи при Вика. А сега умрях…
— Как сте могли да повярвате в тая глупост?
Настя внимателно изслуша Уланов, като не преставаше да се чуди на доверчивостта на хората. У убит при задържане килър бил намерен лист със списък на поръчки — филм за шпиони! Нито един уважаващ себе си наемник не би държал у себе си такъв лист. Той е длъжен да помни координатите наизуст. А ако е просто някой аматьор с патлак в джоба, той, първо, няма да усети опасността и, второ, няма да се грижи за предаването на поръчките на друг изпълнител. Такъв просто няма колеги, не е част от организирана групировка, защото е непрофесионалист и глупак. И трето, ако изобщо е предал поръчките, защото е усетил опасност, за какво му е тази хартийка? Още повече че той очаква всеки момент да го задържат. Пълна идиотщина! Купчина информация, която не е базирана дори на елементарни познания. Само дилетант може да е измислил всичко това.
Но тези аргументи бяха предназначени за Уланов. Защото за самата Настя Каменская съществуваше съвсем друг въпрос. Естествено, че не е имало нищо подобно, през април тази година не се бе провеждала никаква операция за залавяне на килър в Североизточния район. И че цялата тази история беше абсолютна лъжа.
Но кой я бе измислил и защо?
19.
Татяна Образцова беше следовател до мозъка на костите. И това означаваше не само безусловна преданост на службата й. Душата й, начинът й на мислене бягаха като от чума от понятията вярвам — не вярвам, а още повече от такива източници на информация, които народът обикновено нарича «ЕБК» или «Една баба каза». Тя признаваше само думите доказано — недоказано. И не понасяше никакви неясноти. Естествено тя беше жена, при това творческа личност, и емоциите далеч не й бяха чужди — обиждаше се, сърдеше се, тъгуваше, тормозеше се не по-малко от другите хора, — но преди да рухне в бездната на депресията, смяташе за необходимо да проясни всичко докрай.
Ето защо сутринта, след като остави върналия се късно през нощта Стасов да се наспи добре, тя му зададе въпроса:
— Ходил ли си тия дни в ресторант «Златният дракон»?
Попита спокойно, без напрежение в гласа и без прокурорски втренчен поглед, а както го бе попитала пет минути преди това дали иска за закуска картофени пирожки, или по-добре да му свари биренки и да направи зеленчукова салата.
А Стасов отговори също така спокойно:
— Не, не съм. Защо, какво има?
— Казаха ми, че са те видели там.
— Припознали са се.
Той сви могъщите си рамене и отиде в банята да се къпе и бръсне. Когато след петнайсетина минути излезе оттам и седна на сервираната маса, попита:
— Какво имаше предвид с тоя «Златен дракон»? На кого съм се привидял?
Татяна си отбеляза това като добър признак. Мъжът й не отбягва опасната тема и не се радва тихомълком, че торпедото не го е уцелило, а напротив — сам се връща към изясняването на въпроса.
— На тези хора си се привидял не само ти, но и твоето сако, твоята риза и дори запалката ти «Ронсън», както и външността на твоята спътница, която — неизвестно защо — ужасно прилича на Маргарита Владимировна Мезенцева. Стасов, аз не настоявам да ми обясняваш нещо или да се оправдаваш. Само искам да знам дали това е вярно.