Той бавно остави вилицата, отмести чинията и стана. Татяна стоеше от другата страна на масата и го гледаше въпросително, но далеч не тревожно.
— Кой ти каза това?
— Има ли значение?
— Има. Искам да знам кой и защо те е излъгал. Знаеш, че много-много не вярвам на такива комплексни халюцинации. Човекът не просто се е припознал, като е видял лице, напомнящо моето, но е припознал и дрехите, и спътницата ми, и дори запалката. Това е или злобна и глупава шега, или някой преднамерено те заблуждава. С каква цел? И кой е този доброжелател?
— Годеникът на Ирочка. Видял те е тогава, при входа, спомняш ли си? А сетне те е познал в ресторанта.
— Повтарям! — Гласът на Стасов стана твърд и леден. — Той не може да ме е познал. Защото аз не съм бил в това заведение. Нито тия дни, нито преди месец, нито когато и да било. Никога не съм ходил там и знам само, че се намира в района на трите гари, на «Каланчовка».
Татяна тежко се отпусна на стола, машинално придържайки корема си с ръка.
— Искаш да кажеш, че с този банкер нещо не е наред? Седни, ако обичаш, неудобно ми е да те гледам, когато така се извисяваш над мен.
Стасов послушно седна и отново придърпа чинията. Никой и нищо не можеше да повлияе нито на здравия му сън, нито на апетита му.
— Таня, ние непростимо се увлякохме по своите проблеми и съвсем престанахме да се грижим за Ира. Нека си кажем честно: и двамата се чувствахме виновни, задето я изтръгнахме от Питер и разрушихме нейното уредено съществуване, като всъщност я превърнахме в домашна помощница. Затова толкова се зарадвахме, че личният й живот започва да се урежда и се появяват перспективи за сполучлив брак. Струваше ни се, че с това вината ни някак се изкупва. Прав ли съм?
— Прав си — с въздишка отговори Татяна. — Ирка ми каза, че ако не се бяхме преместили в Москва, никога нямало да срещне своето съкровище. А аз се радвах, че тя мисли точно така, защото по този начин някак намалява вината ни пред нея.
— Именно. Може ли да си взема още една пирожка? Страшно вкусно е. Та значи — да продължа своя страстен монолог. Ние с теб дори не намерихме време да се поинтересуваме какво представлява този годеник, толкова радостта ни за Иришка засенчи всичко на света — какъвто и да е, важното е тя да е щастлива. А тя е щастлива, това е несъмнено. Не изключвам дори да се бяхме запознали с него едва на сватбата. Аз прекарвам всяка вечер с дъщеря си и скоро ще замина с нея на юг, ти си погълната от мисли за бъдещото ни бебе и интересът ни към новоизпечения годеник остана на заден план. Е, има го и слава богу, нека нашата Ирочка се чувства добре. Танюша, аз съм стар оперативен работник и цялата тази работа ужасно не ми харесва.
— Аз пък съм млада следователка — усмихна се тя и докосна ръката му, — но кой знае защо, тази работа не харесва и на мен. Кажи ми, ако обичаш, има ли Маргарита Владимировна костюм с панталон и жилетка на Версаче, черен на тесни бели райенца?
— Нямам представа. Защо?
— Ами защото в ресторанта тя уж била с него. Прекалено зорко око има нашият годеник, от пръв поглед е определил, че костюмът е на Версаче. Аз например не бих могла. А ти?
Стасов погледна часовника и се пресегна към телефона.
— И аз не бих могъл. Хайде да попитаме Рита, няма нищо по-просто.
— Трябва ли да й се обаждаш? — усъмни се Татяна. — Някак си е неудобно.
— Престани! — пресече я Стасов и набра номера. — Неудобно е нищо да не разбираме и да тънем в догадки. Трябва да знаем — нали сме милиционери! Лиля? Здравей, дъще, как спа? Добре? Браво! Тръгваш за училище значи? Браво! А майка ти къде е? Още спи? Излезе ли? Че къде е хукнала толкова рано? А, ясно. Котенце, имам една молба към теб. Ако обичаш, отвори гардероба, където са мамините дрехи, и погледни има ли там черен костюм с панталон. Не, погледни все пак. — Той захлупи слушалката с длан и прошепна: — Лилка казва, че не е нужно да гледа, и без това знае, че майка й има черен костюм с панталон.
Паузата продължи кратко. Явно Лиля отново взе слушалката.
— Има ли? А какъв е десенът? На райенца? А райенцата какви са — тесни или широки? Ясно. Тройка ли е или двойка? Е, това значи дали е само сако и панталон, или има и жилетка? Има жилетка, казваш? Прекрасно. Вземи сакото, ако обичаш. Сега ще ти кажа какво да направиш. Погледни отвътре, където е яката. Виждаш ли етикетчето? И какво пише там? Знам, че не е на руски. Нали в училище учиш английски, хайде прочети го, сякаш е написано на английски. Благодаря ти, котенце, много ни помогна. Тичай сега на училище, че ще закъснееш. Чакай, чакай, имам още един въпрос. Майка ти често ли облича този костюм? Какво? Купила го е наскоро? Аха, така значи… Добре, дъще, целувам те. — Той затвори телефона и замислено погледна жена си. — Интересна картинка се получава, Татяна Григориевна. Рита има черен костюм — тройка на Версаче. Но никой не може да я е видял, облечена с него, защото го е купила съвсем наскоро и нито веднъж не е излизала с костюма. Дори още не били отрязани етикетите.