— Но все пак някой знае, че тя има такъв костюм. Някой близък, пред когото тя се хвали с покупките си. Приятелка вероятно? — предположи Татяна.
— Вероятно — съгласи се Стасов. — Други предположения?
— Или човек, който е видял, когато го е купувала. Например продавач или купувач, който по същото време е бил в магазина.
— Прието. Благодаря, Танюша, всичко беше много вкусно. Ще тичам за работа, довечера ще отида в Соколники и ще питам Рита кой е знаел за костюма.
— По-добре разузнай това-онова за годеника на Иришка. Прекалено щастливо се нарежда всичко при тях. В наше време така не става, сега не произвеждат принцове от приказките.
— Как така? — възмути се той. — Ами аз? Не съм ли принцът от приказките? Обиждаш ме, жено.
— Ти не си принц, Стасов. — Татяна леко се разсмя, усещайки как бремето на ревността и тъгата се смъкват от душата й. — Ти си моят любим съпруг и това е напълно достатъчно.
След като изпрати мъжа си, тя известно време се занимава с домакинството, като гледаше да стъпва на пръсти и да не шуми, за да не събуди Ира, която след снощните бурни обяснения и истерията дълго не можа да се успокои и заспа едва призори. Изми съдовете от вечерята, накисна в белина белите ризи и бельото на Владислав, почисти огледалата в банята, след което реши да отиде до магазина. По принцип би могла да не прави това, вкъщи имаше всички необходими продукти, още повече че Ира днес нямаше да излиза и можеше да напазарува. Но й се искаше да поизлезе, да се разходи на чист въздух. Внезапно й се прияде сладолед. Една огромна сладоледена торта с бадеми, полята с шоколадов сироп, толкова реално изникна пред очите й, че слюнки й потекоха. Татяна знаеше, че точно такива торти се продават в един магазин на двайсет минути пеша от техния блок.
Излезе на балкона, за да реши какво да облече. Топлият шлифер днес явно е излишен, щеше да се изпоти с него. Но по пола и пуловер можеше да й е студено. Едно тънко яке ще е точно на място, за всеки случай, че една простуда сега никак не й трябваше.
Когато излезе в антрето обаче, Татяна си спомни, че красивото синьо-бяло тънко яке виси в гардероба, в стаята, където спеше Ира. Те се преместиха в новия апартамент в ранна пролет, якето не беше нужно и го окачиха заедно с останалите рядко използвани в момента дрехи в големия гардероб. Не й се искаше да буди зълва си, затова се огледа да намери нещо друго подходящо. На закачалката висеше тънкото кожено манто на Ира, но Татяна при никакви условия не би се вмъкнала в него — все пак Ирочка носеше четирийсет и шести номер, а тя… По-добре да не си спомня. Тук висеше и якето на Стасов — ако дръпне ципа и извади топлата подплата, ще стане напълно подходящо за времето. Вярно, цветът е мрачен и кройката е мъжка, пък и е големичко за Татяна — Стасов е почти двуметров гигант, но това е по-добре от нищо.
Татяна наметна якето върху полата и пуловера, погледна се в огледалото и едва не прихна. Изглеждаше като бежанка, нощуваща на гарата. Още повече че днес не се бе гримирала, макар че никога не си позволяваше да излиза без грим. Но нали отиваше само за сладолед… Дебелата лелка с подпухнало лице, покрито с пигментни петна, и с чуждо яке създаваше впечатление за неприятно и достойно да го ожалиш същество. Тя си помисли дали все пак да не се гримира, но се сети, че за целта трябва да отиде в банята, така че ще трябва да си събуе ботите, които току-що с толкова усилия бе завързала. И реши да излезе така, както си беше.
По това време на улицата нямаше много хора, работният ден вече беше започнал, а домакините още не бяха тръгнали да пазаруват. Освен това кварталът беше съвсем нов, наскоро застроен, тук все още не живееха много хора. Но Татяна на няколко пъти все пак улови съчувствени, а тук-там и погнусени погледи. В магазина веднага отиде до хладилника, но изведнъж чу досами себе си:
— Татяна Григориевна, вие ли сте?
Тя се извърна и видя вчерашния журналист, който й бе предложил да възстанови поруганата си репутация.
— Добър ден — поздрави тя. — Какво правите в нашия квартал?
— Майка ми живее наблизо, а снощи останах при нея, та сега излязох да й напазарувам. Знаете ли, просто не може да ви познае човек. Нещо лошо ли ви се е случило, Татяна Григориевна?