— Какво говорите, отношението ми към журналистите е прекрасно. Та те не са виновни, че в тяхната професия съществуват такива правила на играта. Те просто ги спазват. Нали не можем да обвиняваме гинеколозите в убийства само защото правят аборти? Работата им е такава. Журналистите калят хората и публично перат долното им бельо, защото един вестник трябва да носи печалба, инак ще загине. Сиреч — трябва да се купува, а за да се купува, трябва да вълнува максимално голям брой хора. По-нататък всичко е просто: каквото населението, такава и пресата. Ако хората в дадена страна в даден момент се вълнуват изключително от чуждите прегрешения, ако населението иска всеки ден да чете за някого, че бил сексуален извратеняк, гад, крадец и рушветчия, нужно е само да се задоволят тези желания и всичко ще бъде наред. Изданието ще се купува и ще носи печалба. Това е то. Така че изобщо няма за какво да им се сърдя.
— Да, лошо мнение имате за нас — поклати глава журналистът. — Но сте удивително мъдра, Татяна Григориевна. Не е обидно да чуеш дори такова нещо от вас.
— Стигнахме — забеляза Татяна. — Благодаря, че ме придружихте.
— Обещавате ли да помислите за това, което ви казах преди малко?
— Обещавам — бързо отговори тя, за да се отърве от него. И веднага влезе във входа, за да не успее той да поиска телефонния й номер или да й пробута визитка с координатите си. Иначе как ще разбере до какъв извод е стигнала, след като е размислила?
— Защо не ми докладвате как върви комбинацията с Томилина? Имам впечатление, че избягвате да говорим на тази тема. Трудности ли срещнахте?
— В известен смисъл. Но смятам, че лесно ще ги преодолеем.
— Не ми харесва настроението ви, затова не споделям вашия оптимизъм. Какво има? Какво не е наред с тази писателка?
— Тя отказва помощ. Не разбирам каква е причината. Всичко бе разиграно като по ноти, но тя, неизвестно защо, не се поддава.
— Ето на! Така си и знаех, че вашият метод няма да ни доведе до нищо добро. Вечно се втурвате подир някакви иновации, витаете в облаците, изобретявате смахнати теории, измисляте какво ли не, вместо да действате по старите, проверени методи. Трябваше да работите с Томилина като с всички — да проучвате личността й, да събирате сведения, да се запознаете с нея отблизо, да спечелите доверието й, а вие измислихте някакъв идиотски литературен анализ и смятате, че въз основа на него ще можете да разкриете всички личностни характеристики на обекта. Няма да успеете! Аз и по-рано подозирах това, а сега то стана абсолютно очевидно. Вашата Томилина се оказа съвсем различна от образа, който, си създадохте, и цялата ви схема изобщо не действа на психиката й.
— Почакайте…
— Не ме прекъсвайте! Чаках достатъчно дълго, докато вярвах на уверенията ви. Не можем да изпуснем Томилина, защото тя ще ни донесе страшно много пари със своята популярност. И не желая да слушам за никакви затруднения, за които ми говорите! Дадохте ми гаранции и аз ги приех. След два часа очаквам от вас нова разработка. Никакви литературни портрети, никакви писателски измишльотини. Нужен ми е ясен и грамотен план за действие, който в най-скоро време ще доведе Томилина при нас. И не забравяйте най-важното: не бива да има дете. Детето ще я задържа, заради него тя ще понася всичко: и съпружески изневери, и самота, и всичко останало, което сте й подготвили. А без дете тя е наша. Вървете! И след два часа се върнете с нормален план!
Опитът да научат с помощта на Виктория Уланова чрез кого в бюро «Грант» изтича информация още не даваше резултати. Важно беше дори не толкова чрез кого, колкото към кого. Служителите на бюрото работиха съвестно и човекът, поръчал статията, подписана с името Е. Хайкина, бе открит. Над него бе организирано денонощно наблюдение, с цел да се разбере с кого от бившите гости на програмата «Лице без грим» общува. Резултатът се оказа смайващ. С никого. С никого, освен с един-единствен гост, чието име не фигурираше в списъка на Александър Уланов. С други думи точно за този гост не са били искани пари. Ръководител на някакъв странен благотворителен фонд за помощ на хора, попаднали в кризисна ситуация. Нито един от «платените» гости на предаването така и не попадна в полезрението на наблюдаващите. И то при положение че те бяха не по-малко от петдесет души. Така че контактът на поръчалия статията с човека от фонда можеше да се сметне за чисто съвпадение, за случайност.