— С какво се занимава съпругът ви? Какъв е по професия?
— Ами актьор е, но не е твърде преуспяващ. Цял живот е играл малки роли, а сега не знам с какво се занимава. Не ми е ясно от какво живее. Но не ми иска пари, та и на това съм благодарна.
— Как мислите, какви общи интереси може да свързват вашия съпруг и водещия на едно телевизионно предаване? — попита Настя. Изпитваше искрено съжаление към тази симпатична жена, която не можеше да се противопостави на обаянието и магнетизма на бившия си съпруг.
— Нямам никаква представа. Не ми се разрешава да задавам въпроси.
— А опитвали ли сте?
— Разбира се. Колко пъти съм го питала къде работи, с какво си изкарва хляба, но безрезултатно.
— Не отговаря, така ли?
— Отговаря, но по-добре да не отговаряше. Нагрубява ме, подиграва ми се. Превърнал ме е в безплатна слугиня.
— А защо търпите това?
— Какво да правя? Да го изгоня ли? Апартаментът ни е общ, и двамата сме регистрирани в него. И после… — Тя млъкна и трескаво избърса сълзите си с кърпичка, която извади от джоба на панталона си. — Нямате представа какъв е. Ругае, нагрубява, дори се е случвало да ми посяга. А после ще поиска чай, ще пийне, ще остави чашата и ще каже: «Благодаря ти, Валюшенка. Какво щях да правя без тебе, мила моя?» Взема ръката ми, притиска я до бузата си, целува я. И така ме поглежда, че съм готова да се хвърля под влака заради него.
«И така ме поглежда…» — повтаряше си мислено Настя, докато се връщаше към «Петровка». Можеше ли да смята тази жена за глупава и безволева? В първия момент точно това си помисли за нея. Но само след десет секунди Настя си спомни за генерал Заточни и стигна до извода, че тя самата по нищо не се различава от Лутова. Та нали и тя нищо не можеше да откаже на Иван Алексеевич! И тя не можеше да се противопостави на топлия поглед в неговите жълти като на тигър очи. Нямаше сили да му се сърди, макар дълбоко в душата си да знаеше, че не е прав и постъпва с нея несправедливо. Сигурно именно това е прословутият личен магнетизъм, едно свойство, което прави човека невероятно привлекателен, обаятелен и будещ доверие. Разликата е само в това, че Иван Алексеевич не използва това си качество за нещо лошо, а този господин Лутов се държи разюздано и грубиянски, радвайки се самодоволно, че измъчената му съпруга не му дава отпор.
Срещата с Валентина Петровна не донесе нищо интересно на Настя, трябваше отново да разговаря с Уланов, за да го разпита какво представлява Лутов и какви интереси ги свързват. Въпросът всъщност е съвсем неутрален и няма отношение към следствието по делото за убийството на Андреев и Бондаренко, но става за начало на разговора. Изобщо цялата тази работа е някак съмнителна и странна. Кой би помислил, че появяването на Игор Лесников в кабинета й ще отприщи цял поток извънредно любопитни истории за мнимите изневери на Виктория и за наемния убиец? Напълно вероятно е невинният въпрос за Лутов да провокира пореден изблик от признания. Във всичко това няма никаква логика, така че ще трябва да действа по интуиция.
От убийството на служителите на телевизията Настя пренасочи мислите си към другото убийство, при което също не се забелязваше никакво съществено раздвижване. Благодарение на Татяна сега тя си представя приблизително какво се е случило в семейство Готовчиц. Тъй като Юлия Николаевна е мъртва, едва ли някой ще може да отговори изцяло на този въпрос, така че остава само да гради предположения. И тъй, какво толкова се е случило, че депутатката Готовчиц е била принудена да наеме частни детективи да следят мъжа й? Някой е влязъл в апартамента, на пръв поглед нищо не е взел, но от този момент съпругът е загубил спокойствие. Постоянно се е заключвал в кабинета си и когато не е имал пациенти, се е ровил в книжата си. Местил ги е непрекъснато от рафт на рафт, от чекмедже в чекмедже, преглеждал ги е лист по лист. Борис Михайлович е изглеждал изтощен, почти не е спял, зле се е хранел, станал е раздразнителен и дори е започнал да повишава тон на жена си. На пряко поставени въпроси за криминални източници на доходи не е отговарял нищо определено. А Юлия Николаевна е била известна със своята принципност и почтеност. По-добре е било да научи неприятна истина, отколкото да живее край престъпник.
Но не е успяла. Защо обаче са я убили?
Или да подхванем нещата от друга страна: отначало някой е влязъл в жилището на Ина Пашкова и май също не е изнесъл нищо. После този някой — или друг човек? — е отишъл при Ина и е настоял да научи някакво име. Не се знае дали тя го е казала или не, сега вече няма кого да попитаме. След като по абсолютно същия начин някой е навестил Готовчиц, психоаналитикът се паникьосал, защото е видял със собствените си очи до какво може да доведе това. Да приемем на доверие твърдението му, че някой го е следил. Ако се съди по броя на хората, които са го следили, това са били не само «външните», които са изпълнявали задача, постъпила от министерството, а и изпратените от жена му частни детективи. Вероятно Готовчиц е прав и хората, влезли в апартамента му, на някакъв етап също са участвали в тази вакханалия на всеобщия надзор. И именно те са научили, че Юлия Николаевна е потърсила помощта на частното детективско бюро. А в някакъв момент тя е започнала да им пречи.