— Изключително рядко, само на големи празници.
— Е, тогава се лишаваш от много неща. Нима не ти е интересно да научиш, че министрите вземат подкупи, не плащат данъци или си купуват по десет апартамента и двайсет вили?
— Ами не, не ми е интересно. Та какво, казваш, пише за теб във вестниците?
— Пише, че съм бездарна графоманка, че с драскачеството си промивам мозъците на нашето изтормозено население, като по този начин го лишавам от прекрасната руска култура. Че получавам за книгите си огромни хонорари. Че ме е заклеймила цялата писателска общественост, която се събрала на заседание в Съвета по култура при президента на Русия. Ти представяш ли си каква чест ми е била оказана? В Русия има стотици най-различни писатели, но са удостоили със заклеймяване само мен!
Настя я слушаше, зяпнала, и не вярваше на ушите си.
— Не може да бъде, Таня, будалкаш ме! — най-сетне възвърна тя дар словото си.
— Нищо подобно! — весело се разсмя Татяна. — Точно това е станало. Дори активно се опитват да ме скарат със Стасов.
— Кой се опитва?
— Не знам, сега Стасов го изяснява. При такава ситуация по принцип аз би трябвало или да се самоубия, или да се пропия, или да отида в манастир. Но аз съм истинска рускиня, не се давам лесно. Поплаках си, а после разбрах какво трябва да правя и седнах пред компютъра. И мигом забравих всички скърби.
— Господи, с какво толкова си раздразнила журналистите, та са се нахвърлили върху теб?
— Нямам представа. Не помня да съм се карала с тях. Вярно, за тяхна чест трябва да кажа, че не всички ме смятат за пълна идиотка. Намери се един, който ми предлагаше да публикува материал, в който да възстанови поруганата ми репутация и да реабилитира честното ми име.
— Е, и?…
— Ами нищо, отказах. Надявам се, че точно на теб не е нужно да обяснявам защо.
— Разбирам, но мислиш ли, че наистина ти е съчувствал? Или подозираш, че това са обичайните вестникарски игрички: вие пишете така, а ние пишем другояче. И понеже сте ни конкуренти, ще изразим противоположната гледна точка?
— Ами един господ знае, Настюшка. Всичко е възможно. Но, общо взето, този журналист е един симпатичен чичко, много доброжелателен, умее да съчувства. И очите му са добри.
— Аха — тихичко промърмори Настя, — очите му са добри, а главата — плешива.
Тя каза това съвсем тихо, просто изрази мисълта си на глас, спомняйки си видяната сутринта снимка на съпруга на Лутова. И не разбра защо Татяна изведнъж се напрегна, очите й се присвиха, стисна устни.
— Откъде знаеш? — сухо попита тя.
— Какво да знам?
— Че е плешив.
— Нищо не знам. Ти за какво говориш?
— Ами ти?
— Днес между другото се видях с гражданката Лутова, дето е ходела на магьоснически сеанси при твоята убита Инеса. С разпита на Уланов се получиха усложнения, затова реших да разговарям с неговата позната. Надявах се да изясня някакви пикантни подробности, с които бих могла да го подхвана при следващия разговор. Оказа се, че Лутова изобщо не го познава и Уланов е идвал на гости не при нея, а при бившия й съпруг. Защото тя продължава да живее заедно с него.
— Да, спомням си — кимна Татяна. — Продължавай.
Гласът й беше сух и хладен и в този момент тя се стори на Настя толкова чужда, че дори й стана неприятно.
— Таня, отпусни се, не си на работа!
Татяна въздъхна дълбоко, замижа и разтърси глава. Лицето й се успокои, устните трепнаха в усмивка.
— Извинявай, Настюша. Рефлексът ми се задейства, като на ловджийско куче. Разказвай по-нататък.
— Ами по-нататък — нищо. Валентина Петровна ми се оплакваше от живота си и от обстоятелството, че не може да се отърве от емоционалната си зависимост от съпруга си. С една дума същото, което си намерила в записките на Инеса и после ми го преразказа. Дори ми довери, че не може да изхвърли снимката му и още я носи в чантата си. Показа ми я и видях този грандиозен Лутов, който я подритвал и унижавал по всякакви начини. Ти знаеш ли, той наистина е дяволски обаятелен! Хем това не е обаяние на самец, а именно на човек, на личност. То действа еднакво и на мъжете, и на жените. Иска ти се да му вярваш, да го последваш до края на света. Ще ти се да се държиш така, че да заслужиш одобрението му. Представяш ли си какъв е този човек в живота, щом дори една черно-бяла снимка създава такова впечатление?
— Струва ми се, че си представям — замислено каза Татяна. — И какво, главата му е плешива, така ли?
— Абсолютно. Като билярдна топка.
— А какъв е по професия?
— Лутова каза, че бил второстепенен актьор, но преди известно време напуснал сцената. Не знае с какво се занимава сега.