— Не бързайте, Борис Виталиевич — успокои го Гордеев, който спазваше етикецията и пред оперативните работници се обръщаше към следователя по малко и бащино име, без никакъв намек за обстоятелството, че Гмиря за него е бил и си остава просто Борка. — Ще стигнем и до депутатката. Продължавай, Настася.
— Един от похватите, които активно използват престъпниците, са лъжливите ходове. Такива ходове напоследък бяха направени няколко, при това, трябва да отбележим, те са два типа. Тип първи: абсолютно ненужно действие, което обаче ни обърква. Например писмото до Игор Лесников. В това писмо пише, че вие, Борис Виталиевич, отдавна сте подкупен и не може да ви се има доверие.
— Че съм какво? — Следователят се задави и дълго кашля, дрезгаво и мъчително.
— Че сте подкупен и не може да ви се има доверие — криейки усмивката си, повтори Настя. — Ние нищо не ви казахме за това, защото и през ум не ни мина да повярваме на написаното. То е преследвало две цели. Първо, да ни намекнат, че убийството на Юлия Готовчиц наистина е политическо, щом на следователя е даден подкуп, и второ, да разстроят работата на групата, да всеят недоверие и така да провокират конфликт. И трябва да отбележим, че почти успяха. На вас ви стана трудно да работите с Лесников, а на Игор — с вас. Още един пример: убийството на Дмитрий Захаров. От самото начало тръгнахме по неверен път, като се опитахме да свържем убийството на Юлия Готовчиц с изтичане на информация за отношенията й с частното детективско бюро. Използвайки лични връзки, Захаров се опита да изясни кой в бюрото има достъп до информацията за поръчките и клиентите. И когато успя, го убиха. А ние отново се поведохме по този лъжлив ход — щом го убиха, значи наистина тук има връзка със смъртта на депутатката. А връзка няма — никаква. Да, в бюрото се намери служител, който проявява повишен интерес към картотеката на ръководителя, но това няма никакво отношение към убийството на депутатката. Захаров е бил убит просто така, за всеки случай, за да ни объркат. Той на никого не е пречел и не е представлявал никаква опасност за престъпниците.
В кабинета се възцари потискаща тишина. Тук седяха хора, чийто живот постоянно бе свързан с трупове, но въпреки това им беше трудно да осъзнаят и да се примирят, че един човек може да бъде убит просто така. Не в изблик на гняв или злоба, не от корист или страх пред разобличение, а само за да бъде объркан някой.
— Продължаваме нататък. Лъжливи ходове от втори тип — отново заговори Настя. — Това са действия с определена цел, но извършени по начин, при който тази цел не личи. Нещо повече — същата цел може да бъде постигната и по друг път. Ще поясня с пример. След проникването в дома му Борис Михайлович Готовчиц започва да живее в постоянен страх. Вече обясних защо. Тъй като поведението му става, меко казано, неадекватно, съпругата му започва да се безпокои дали мъжът й не се е замесил в нещо престъпно. Тя се обръща за помощ към бюро «Грант» и получава подробни отчети за всички контакти на Борис Михайлович. Копията на тези отчети, както знаете, ни бяха предоставени. Тази сутрин аз се обадих на всички фигуриращи в тях лица и научих, че Юлия Николаевна е успяла да се срещне с някои от тях. Запознавала се е под различни предлози, като се е представяла ту за журналистка, ту за социален работник. Следователно тя е проверявала познатите на съпруга си, за да се убеди лично, че те не са замесени в нищо престъпно. Или обратното — че са замесени. Ние от самото начало предполагахме, че убийството е извършено, защото Юлия Николаевна е проявила интерес към контактите на съпруга си. Но търсехме сред тези контакти такива хора, каквито е търсила и Юлия Николаевна. И не ги намирахме. Но ако сред познатите на професора няма лица, свързани с него чрез някакъв криминален бизнес, защо все пак са я убили?
— Да, между другото — обади се Гмиря. — Аз още чакам да ни кажеш защо са убили депутатката.
— Защото работата не е в самите хора, с които е контактувал Готовчиц.
— А къде е?
— В онези, които ги поробват. В онези, които ги държат в силна психологическа зависимост, от която те не могат да се освободят с години, та дори и цял живот. Спомнете си колко пъти сме чели за подобни явления, колко пъти сме се сблъсквали с тях лично. Лидери на някакви невероятни движения, секти и групи, съумели да увлекат хората с абсолютно безумни идеи — наистина ли никога не сте чували за това? Нима не сте чели за секти, чиито водачи са успявали да накарат цели тълпи да извършат колективно самоубийство?
Настя млъкна и из кабинета на Гордеев се разнесе тихо говорене. Всеки от присъстващите си спомни, че наистина е чел за нещо подобно и всички започнаха да разменят мисли по този повод.