— А колко пъти сме чували за невероятна лична преданост на човек спрямо някакъв авторитет? — продължи тя. — Например виждаме един човек стотици пъти по телевизията, той ни изглежда тъп и ограничен и недоумяваме защо към него изпитват обич огромен брой хора, защо той има верни съратници, които го следват цял живот и при никакви обстоятелства не го предават. Обясняват ни, че този човек притежава личен магнетизъм, че когато се намираш около него или общувате, е невъзможно да не го обичаш. Ние разперваме ръце, клатим глава и смятаме, че това е пълен идиотизъм. Защото не сме го изпитали лично. А това явление съществува и не можем да не се съобразяваме с него. Най-жестоката грешка е да смяташ, че едно нещо не може да бъде само защото лично не си го виждал. Както ме учеха някога, неграмотността не е аргумент. А сега си представете, че за някаква своя цел трябва да намерите няколко души, притежаващи въпросния личен магнетизъм. И то трябва да ги откриете доста бързо. Къде и как ще ги търсите?
И отново в кабинета се възцари тишина. Този път пръв се ориентира Игор Лесников. Гордеев не влизаше в сметката, защото Настя беше успяла да му обясни всичко преди общата среща.
— Искаш да кажеш, че е най-лесно да се действа чрез хора като Готовчиц или магьосницата Инеса?
— Може и да не е най-лесно — възрази Настя, — но това е един от вариантите. Със сигурност има и други начини, но престъпната група, с която си имаме работа, действа именно така. Влизат в жилището, когато стопанинът или стопанката ги няма, преглеждат записките им и намират човека, оплакващ се от силна зависимост, от която не може да се избави. Това може да бъде зависимост от съпруг, любовник, приятелка, началник… После всичко е просто. Името на пациента или клиента е отбелязано в записките, намират го и доста бързо откриват човека, който го е поробил. И започват работа с този човек. Вербуват го, съблазняват го да се присъедини към тях. Сметката е точна, защото ако човекът, притежаващ силен личен магнетизъм, е добър и почтен и не използва дарбата си така, че другите да страдат, близките му нямат такъв проблем. Щом обаче са потърсили помощта на магьосници и психоаналитици, значи човекът явно злоупотребява с любовта на околните. И на тях точно това им трябва. И ако съм права, тогава стават разбираеми обстоятелствата около убийството на Ина Пашкова. Тя никога не е отбелязвала в записките си истинските имена на своите клиенти. Нали се е преструвала на магьосница, така че на всеки е давала някакъв псевдоним, уж за общуване с висшите сили. Това е било само част от занаята й, но тази част й е струвала живота. Престъпниците са намерили в записките й онова, което ги е интересувало, но е липсвало името на човека. Точно това име те са се опитали да изтръгнат от нея с мъчения. Сега можем само да се досещаме как е станало всичко, но ако съдим по разказите на хора, познавали Инеса, тя е била извънредно силен човек. Не физически, разбира се, а морално. Умеела е да си държи езика зад зъбите, да пази тайни — и свои, и чужди. И сигурно не е било лесно да я накарат да отговори на въпрос, чийто смисъл тя не е разбирала. Може би са й предлагали пари, може би са я заплашвали, но тя не е изрекла името, докато не са започнали да я измъчват. След като са получили от нея заветното име, престъпниците са си отишли, като са я зарязали окървавена. Вероятно са сметнали, че вече е умряла, инак определено са щели да я доубият. Съдейки по всичко, което знаем в момента, те са абсолютно безнравствени и безжалостни. Затова пък днес можем да твърдим, че името, което им е трябвало, е името на Валентина Петровна Лутова. Лутова дълго време е била клиентка на Инеса, понеже се е опитвала да се избави от зависимостта си от своя съпруг, който я е обиждал, унижавал и дори побийвал. Престъпниците са намерили Валентина, край нея естествено се е намирал и съпругът й, който бързо е вкаран в действие. Не знам какво е успял да свърши за тях, но е работил с Уланов, а напоследък се прави на добър журналист и настойчиво предлага помощ на нещастната, обиждана и предавана от всички писателка Татяна Томилина.
— Е, и какво за Готовчиц? — отново нетърпеливо подвикна Гмиря, при което гласът му се изви във фалцет. — Кажи за Готовчиц!
— Ами с Готовчиц е същото. Влезли са в жилището, прегледали са записките. Готовчиц не се прави на магьосник, той е обикновен психоаналитик, доктор на медицинските науки, и в записките му всички имена и фамилии са назовани. Намерили са това, което им е трябвало, и благополучно са изчезнали. А пациентът, чиято история ги е заинтересувала, е отишъл на поредния сеанс при Готовчиц. По това време Борис Михайлович вече е започнал да губи човешкия си облик от ужас и Юлия Николаевна е наела частни детективи, които добросъвестно са се захванали за работа. Името на този пациент е попаднало в техния отчет. А отчетът е бил представен на клиентката. Тъй като групата, за която говорим, е доста сериозна, те задължително е трябвало да наглеждат самия психоаналитик и жена му. За всеки случай. Защото взломът и проникването не са шега работа — стопаните са извикали милиция. И благодарение на това наглеждане са установили, че Юлия Николаевна първо е посетила частното детективско бюро, а после е започнала да обикаля пациентите на мъжа си. Защо? Какво прави тя? Абсолютно неразбираемо. Но нали тя всеки момент може да отиде и при пациента, край когото се намира човекът, който им е нужен? Каква е съпругата на психоаналитика? Депутатка, журналистка, човек прям и принципиален. И какво иска? Какво души? Току-виж, не дай си боже, довтасала на интересуващия ги адрес в най-неподходящия момент и се сблъскала с техния представител, тъй като те вече са задействали човека, за издирването му им е бил нужен само половин ден. А и самият човек все още не е добре проверен. И не щеш ли, Юлия отива, нали не се знае за какво отива и какво говори, а човекът си е вкъщи и взема, че й разказва за интересното и много изгодно предложение, което са му направили. С една дума — това не бива да се допуска. Трябва да се попречи на контакта. Има много начини, по които може да се направи това. Най-простият и безболезнен е нужният им човек за известно време спешно да се отстрани от Москва под какъвто и да било предлог. Упоритата Юлия Николаевна ще отиде, ще поговори с пациентката или пациента на мъжа си и ще си тръгне. Толкоз. После могат да върнат човека. Но те избират най-жестокия начин. Убиват Юлия Николаевна. И тук решението им е почти безпогрешно. Щом тя е депутатка и освен това журналистка, издирването на убийците ще се води в съвсем друга посока. Ще разпитват хората в Думата, ще търсят враговете й сред онези, за които тя е писала статии по вестниците. Ами да ги търсят колкото си искат, това им е работата. Тоест на нас това ни е работата. Освен другото, ще им подхвърлим и едно гадно писъмце, да налеем масло в огъня. Нека още повече се уверят, че убийството наистина е политическо.