— Да ти налея ли? — кротко попита тя, издебнала паузата между две гневни фрази.
— Налей! — избуча Юра. — Хайде ти ми обясни — защо е всичко това?
— Кое? — Настя сипа кафе в чашите, сложи по две бучки захар и наля вряла вода. — Формулирай по-ясно, слънце мое, защото под руините на твоите бурни емоции нищо не може да се намери.
Коротков внезапно спря насред кабинета и високо се разсмя.
— Аска, въпреки всичко те обожавам. Ти си единственият човек, който умее да оправя настроението ми с едно помръдване на пръста. Как успяваш?
Тя се усмихна и му подаде чашата.
— Без да му мисля много. Та аз те познавам от толкова години. Внимавай, чашата е гореща. А какво искаше да ме попиташ?
— Защо тази фантастична група си е наточила зъбите за нашата Танюшка?
— Нима не разбра? Пари, Юрик. Лудите пари, които могат да се направят, ако някой стане едноличен издател на нейните книги. След нашия вчерашен разговор Таня се е обадила на издателите си в Питер и е научила, че съвсем наскоро при тях е идвал журналист от някакъв вестник отвъд Урал, за който вестник никой в Питер не бил чувал, и сериозно се интересувал от личността на популярната писателка. И най-вече — от нейните тиражи и хонорари. И докато ние в кабинета на Житената питка мъдрувахме, нашият приятел Коля Селуянов провери — такъв вестник не съществува в природата! От тук става ясно, че групата, както ние условно ще я наречем, се интересува от Татяна именно в качеството й на писателка. Има и друг момент. По молба на Таня нейните издатели не казват на никого, че тя работи като следовател. Някога това не е било тайна, но после тя е разбрала грешката си и оттогава за своите читатели е просто писателката Томилина. А че това се е говорело навремето, вече всички са забравили. И нашата тайнствена група, Юрочка, не знае това. От тук следват и техните грешки.
— Защо смяташ така?
— Нямаше да се занимават с нея, ако знаеха. Та това е очевидно. Но тук има още един хитър момент. Тази група не е мафиотска структура. И това вдъхва надежда. Трудно е да се измами мафията, защото тя навсякъде има свои хора и постоянно изтича информация. А групата, която ни интересува, няма свои хора в правоохранителната система. Затова не са научили за Таня. Те са се насочили към нея просто в качеството й на писателка, която може да носи доходи. Опитали са се да я докарат до криза, та после да я вземат под крилото си, да я омаят, да я приласкаят, да я опитомят, да пробудят у нея чувство на дълбока и непреходна благодарност чак до смъртта и стабилно да я обвържат със себе си. Като включително получат и всички права над книгите й. Пожизнено.
— Добре, убеди ме. Ами Уланов? Той за какво им е потрябвал? Да не би да си е скътал някъде милиони долари?
— Мисля, че не — поклати глава Настя. — Ако съдя по разговора с жена му, те са заможни хора, но не чак толкова, че заради тези пари да се забърква толкова сложна каша. Доходите не биха надвишили разходите. Представи си: да убият Андреев и Бондаренко, да наемат човек, който ще се прави на килър, преследващ Уланов, още преди това да се занимаят с Инеса и Готовчиц, после да убият Юлия, да поръчат публикации в десетина издания… При което постоянно да дават подкупи. Какво ме гледаш така? Да, да, приятелю, обикновени банални подкупи. Веднага ми направи силно впечатление, че съпрузите Уланови са били разведени само за един ден. И помолих Миша Доценко да отиде в гражданското в техния район и да омае завеждащата. Тя естествено не си е признала, че са й дали пари, но не отрече, че е имало ходатайство. И то дошло не от някакви институции, а просто един човек толкова я молил, ама толкова много, че било невъзможно да откаже. Та така, всичко това струва пари, и то много пари. Допускам, че на групата не се налага всеки път да наема нови изпълнители, че тя си има свои щатни специалисти по взломовете, щатни убийци и дори щатни агенти, но тогава това трябва да е много богата организация. А тя не може да бъде много богата, ако преследва дребни пари. С Уланов нещата ми са много мътни. Трябва да разговарям с него, да го накарам да ми разкаже за Лутов, а не знам как да го накарам да преодолее личната си преданост към този човек. Вярно, има един вариант…
Юра остави чашата на масата и посегна за цигара.
— Смущава ли те нещо? — попита той.
— Смущава ме. Аз никога не работя така.
— Ясно! — позасмя се той. — Какво пък, за всяко нещо има първи път. Няма вечно да момуваш, време е да помислиш и за женитба.