— Ще го познаете ли по снимка?
— Разбира се. Неговата външност лесно се запомня.
Сега на екрана се появиха нечии ръце, които подреждаха снимки на бюрото пред моя състудент. Странно, не можех да си спомня фамилното му име. Сещах се само, че му казвахме Вовчик.
— Погледнете, сред тези хора ли е човекът, който поръча статията?
— Да.
— Познахте ли го?
— Познах го.
— Ако обичате, вземете снимката му и я покажете на камерата.
Притъмня ми пред очите. От екрана ме гледаше Лутов. Още не бях успял да осъзная случилото се, а сюжетът стремително се развиваше. Още един журналист, още един едър план на вестникарска страница с отбелязани с маркер абзаци, отново подреждане на снимки и отново от снимката право в камерата гледат добрите очи на Лутов. И отново: служител във вестник, статия, снимката…
— И един последен сюжет, Александър Юриевич. Имайте търпение, той е съвсем кратък — каза Каменская.
На екрана отново се появи Томилина. И пред нея подреждаха снимки. Питат я:
— Има ли сред тези хора човек, който ви е познат?
— Има.
— Кой е този човек? При какви обстоятелства се запознахте?
— Не знам как се казва, той не спомена името си. Това е журналистът, който искаше да ме реабилитира в печата. Той е единственият човек, който ме подкрепи и ми предложи помощ.
— Покажете ни снимката, на която го виждате.
Когато вече за десети път видях на екрана лицето на Лутов, дори не се учудих. Но въпреки това нищо не разбирах.
Екранът угасна, а аз продължавах да седя, сякаш се бях вкаменил. Внезапно силно ме заболя главата, сърцето ми примря.
— А какво обеща на вас?
Мълчах. Разумът ми отказваше да вярва на случващото се. Не беше възможно Лутов да ме е измамил. Дори да е изпечен лъжец, той обеща да ми помогне и ще удържи на думата си. Защото аз изобщо нямам на кого другиго да разчитам. Нямам къде да живея, не мога да се върна при Вика, срам ме е. Не мога да остана и в програмата, нали вече съобщих, че напускам, а те намериха човек за моето място. В друга програма няма да ме вземат, защото репутацията ми е съсипана. Колегите ми загинаха, а аз не можах да удържа предаването на нужното ниво и във вестниците излезе разгромяваща статия, след което бързо си обрах крушите — на кого е потрябвал такъв работник? Ако сега започна да давам показания за Лутов, той ще си има неприятности, може би тези неприятности ще засегнат и центъра, в който се готвя да отида. Ще остана сам и безпомощен.
— Александър Юриевич, повтарям въпроса си: какво ви обеща Лутов?
— Не разбирам за какво говорите — промълвих с усилие.
— Познавате ли човека, чиято снимка ви показаха току-що на касетата?
— Не.
— Не е вярно, Александър Юриевич. Вие сте ходили в дома му, жена му го потвърди. Разбирам, този човек ви е много симпатичен и не искате да му причинявате неприятности. Уважавам чувствата ви. Затова просто ще изкажа някои свои мисли на глас, а вие сте свободен да се съгласявате или не с мен. Но аз много разчитам на вашия здрав разум. Някаква организация е решила, че сте й много необходим. Просто крайно необходим. И е започнала разгърната атака срещу вас. В предаването ви гостува ръководителят на някакъв кризисен център, във връзка с което вие се запознавате с Лутов — един неуспял актьор. Лутов прави първите стъпки, общува с вас, но вероятно за кратко. След като ви проучват, те започват да действат активно и целенасочено. Като начало убиват директора на вашата програма Андреев и кореспондентката Бондаренко. След като ви оставят няколко дни да потъгувате, ви пращат човек, който ловко разиграва спектакъл точно край стените на зданието, в което се намираме сега. Този човек няма никакво отношение към милицията, но умело ви пуска мухата, че жена ви е поръчала да ви убият, защото иска да се отърве от вас. След това вие започвате да живеете в постоянно очакване на смъртта. Животът ви се превръща в кошмар и тогава си спомняте за Лутов. По-точно — той не ви оставя да забравите за него. Помислете, Александър Юриевич: за да получат вас, те не се спират пред убийството на двама души, които с нищо не са им попречили. Трябвало е да ви лишат от почва под краката и за целта са били принесени в жертва два живота. Нима не ви е страх да приемате помощ от такива хора?
Не исках да я слушам. Какво говори, какви са тези фантасмагории? Всичко е било специално скроено ли? Но защо? Не, не и не! Лутов е умен, добър и достоен човек, той не може да има отношение към това. Той просто иска да ми помогне.
— Говорите глупости! — казах твърдо. — Не вярвам на нито една ваша дума.
— Добре — с неочаквана лекота се съгласи тя. — Разубедете ме. Готова съм да изслушам вашите доводи. Но ви моля да не забравяте за Томилина. Именно Лутов е организирал погрома срещу нея в пресата и именно той после е отишъл при нея с предложението да й помогне. Не изключвайте, моля, тази история от вашите разсъждения. И още нещо: ако не съм права и убийствата на Андреев и Бондаренко са извършени с други мотиви, намерете ми обяснение на кого и защо е потрябвало да измисля историята с наемния убиец.