— Нашата оперативно-следствена дейност няма широко поле за дейност там — обобщи Юра. — Между другото фондът е международен, основан е от група частни лица изключително с благотворителна цел. Има такива кризисни центрове в много страни по света и всички те са частна собственост. А проникването в частно владение, нали разбираш… Така че ще прощаваш — каквото можах, направих.
Настя го слушаше, замислено потропвайки с химикалката по празен лист хартия.
— И какво, пациентите там заключени ли стоят? — попита тя.
— Нищо подобно! Разхождат се където искат, ходят на работа. Някои дори си живеят вкъщи при семействата и се връщат само за ежедневните занимания с психолозите и другите специалисти. Не, Ася, там наистина всичко е чисто и прилично.
— На пръв поглед — уточни тя. — Защото в действителност сред пациентите има хора, които носят на фонда огромни доходи. И тези хора се подбират специално, като Уланов или нашата Татяна. Откриват ги, проучват ги, а после така ги омайват, че трябва да притежават невероятна морална сила, за да им устоят. Дори да се случи невероятното и да намерим сред пациентите на центъра хора, които са му донесли много пари, никога не можем да докажем, че точно те са заведени там умишлено. Разбираш ли? Да, човекът се бе озовал в тежка ситуация — ще ни кажат, — но ние му предложихме помощ, преди да се е случило нещо непоправимо. Вярно, че не той дойде при нас, а ние направихме първата стъпка към запознанството, ала какво лошо има в това? Нали виждаме, че човекът е зле, защо трябва да чакаме да посегне на себе си? Нещастието трябва да се предотвратява навреме, инак цялата ни дейност е безсмислена. И изобщо това е концепцията на нашата организация. «Предотврати нещастието». Красиво звучи! Нали и при нас в милицията се смята, че е по-добре да предотвратиш едно престъпление, отколкото да го разкриваш после. Да, пациентът им дава всички свои доходи, но го прави доброволно, защото, първо, е благодарен за помощта, и второ — споделя идеите на фонда и иска според силите си да вземе участие в благотворителността, така че от помощта на такива кризисни центрове да могат да се възползват колкото може повече хора по целия свят. Желязна база, Юра, нямаме никакви аргументи против! Защото ние не можем да направим най-важното. Не можем да докажем, че тежката ситуация, в която изпадат някои заможни пациенти, е създадена умишлено от самия фонд или от центъра. Около тези пациенти гъмжи от трупове, изоставят ги любими съпруги или съпрузи, децата им стават престъпници или наркомани, гонят ги от работа… Но ние не можем да свържем тези събития с хората от фонда. Така че нямаме никаква перспектива. Е, успяхме да излъжем Уланов и да му пробутаме една измама, записана на касетата, за да го накараме да заговори. А всъщност статиите във вестниците са били поръчвани от различни хора. И ние никога няма да можем да ги издирим. И костюмът на Маргарита изобщо не е купен от Лутов, а от някакъв друг мъж. А годеникът на Иришка си е направо мит. Стасов все още не го е открил в нито една банка в Москва, но дори да го намери, какво от това? Престъпление ли е да ухажваш красива млада жена и да й предлагаш ръката и сърцето си? Да се припознаеш в един човек, като го вземеш за друг — и това ли е грях? А че той може да се окаже случайно познат на някого от фонда или от центъра — и това не можеш да го пришиеш към никакво наказателно дело. Цяла камара косвени улики и нищо не ни върши работа. Такова дело ще го изхвърлят от съда като мръсно коте. Никога ние с теб, Юрка, няма да разплетем този случай докрай. Разбира се, ако не ни помогне някаква случайност. Единственото, с което разполагаме, е Лутов, но в какво можем да го обвиним? Запознал се е с телевизионния журналист Уланов, а после журналистът сам е дотичал да търси помощ. За такова нещо не вкарват в затвора. Представил се на Татяна като журналист? Е, и какво? Той ще ти каже, че е видял във вестниците многобройни статии, насочени срещу известната писателка, чиито книги много му харесват и съгласувано с центъра е решил да й предложи помощ, преди да се е случило нещо лошо. Защо се е представил за журналист ли? А защо не? Той е професионален актьор и е сметнал, че тази роля е най-приемлива за запознанство с писателката. Нали е трябвало тя да го изслуша! Как другояче би могъл да се запознае с нея? Ох, Юрка, толкова е обидно, когато си хвърлил страшно много сили за разплитането на някой случай. Трепеш се с него, не спиш по цели нощи, блъскаш си главата, докато не разплетеш всичко. А разплетеш ли го, разбираш, че е било безполезно. Доказателства — минус нула цяло и осем десети. И не можеш да пипнеш никого. Ако имаше как да намерим убийците на Андреев, Бондаренко, Юлия Готовчиц, Инеса или Димка Захаров, щяхме света да обърнем, но да уловим връзката им с центъра. Поне един от убийците, а? Е, защо се смееш сега, Юрка! Нека си помечтая.