— Я стига си командвал! Почувства властта, докато шефа го няма? Като се върне тия дни, ще ти даде той една власт.
— Да, тези дни, но не сега. А докато аз съм главният тук, ще слушаш каквото ти казвам. Лекарите с лекарството да са готови до един час. Най-малко трима, за да работят на три смени и да не се забелязват много. И да се дежури денонощно край блока, където живее Томилина. Още с излизането й навън те да са наблизо. Изтървете ли момента, ще ви откъсна главите.
Днес Настя най-сетне пренощува в московската си гарсониера. Състоянието на свекър й се стабилизира и го преместиха в обща стая, където вече не разрешаваха роднините да дежурят денонощно, а и това не беше необходимо.
Жилището й се стори някак занемарено и чуждо. Особено като контраст с току-що ремонтирания и блестящ от чистота апартамент на Стасов. «Какво да се прави — помисли си тя, — Стасов разполага с две енергични домакини, а в тази гарсониера съм само аз — хем мързелива, хем работеща от сутрин до късна вечер. Но това, разбира се, не ме оправдава. Аз се държа просто безобразно.»
Нямаше от какво да приготви вечеря, не беше се прибирала тук повече от седмица и не бе купувала никакви продукти, а онова, което бе останало в хладилника, или вече беше развалено, или не ставаше за употреба в суров вид. Масло, майонеза, лимон — от това, дето се казва, каша не става. Останалият «пресен» салам се бе сбръчкал от мъка и дори леко бе позеленял от яд, че не е бил изяден навреме. Единственият изход беше да свари елда. Как я беше учил Льошка? Май трябваше зърната да се залеят с вряла вода в пропорция две към едно и да се сварят на слаб огън. «Добре, да опитаме, няма да умирам от глад я!» — рече си Настя.
После сложи водата на котлона и отиде в стаята да се съблече. Едва бе смъкнала пуловера през главата си, когато телефонът иззвъня. Беше нейна приятелка от университета. Чуваха се много рядко, но през всичките тези години бяха запазили искрената си взаимна симпатия. Приятелката, на име Лена, беше омъжена за някакъв преуспяващ адвокат, но Настя не се познаваше с него.
— Извинявай, че ще говоря без предисловия, но се нуждая от помощта ти — заяви Лена. — Още ли работиш в милицията?
— Засега не са ме изгонили — усмихна се Настя. — Какви проблеми имаш?
— Трябва да намеря един човек. Ще ми помогнеш ли?
— Зависи за какво ти трябва — предпазливо отговори Настя. Тя не обичаше такива молби, защото знаеше, че по този начин дори най-добрите познати могат да те поставят в неудобно положение.
— Това е… Не, лошо започнах. Не исках да ти казвам…
Лена замълча и на Настя й се стори, че чува хлипане.
— Какво се е случило, Леночка? — разтревожено попита тя. — Плачеш ли?
— Вадик загина — изплака приятелката й.
Вадик ли? Кой е този Вадик? А, да, та това е мъжът й, спомни си Настя. Божичко, какво нещастие!
— Извинявай — продължи Лена, като се стараеше да потисне риданията си, — не исках да ти казвам, защото веднага започвам да плача.
— Нищо, не се извинявай. Как стана това?
— Колата… Катастрофа… Изгоря заедно с колата. Ей сега, извинявай… — От слушалката се чуха хлипалия и дълбоки въздишки. — Край — каза Лена вече по-спокойно, — стегнах се. Откак се случи това, всеки път става едно и също. Щом заговоря за него, веднага се разплаквам. А как мога да не говоря? Търсят го, какво трябва да отговарям? Че е излязъл да купи хляб ли? Добре, не ми обръщай внимание. С една дума — беше ужасно, но вече го преживях. Заедно с Вадик в колата изгоряха всички документи, които той носеше със себе си, но вкъщи останаха някои книжа. Той работеше в адвокатската кантора «Горенщейн и Ко». Те имаха постоянни връзки с чуждестранни партньори и естествено делата на Вадик, които той не беше приключил, бяха поети от партньорите му. Но някои поръчки той поемаше и изпълняваше лично, без да уведомява кантората, разбираш ли?
— Разбирам. И какво по-нататък?
— Тези поръчки се заплащат много добре, защото са от конфиденциален характер. А сега аз имам големи проблеми с парите… И реших да опитам да свърша това, което Вадик не е успял. Имам предвид тези конфиденциални поръчки. Все пак съм юрист, защо да не пробвам! Та се порових в книжата му и намерих поръчка за издирване на наследници, живеещи на територията на Русия. Той определено не е успял да я изпълни. Та си помислих, че с твоя помощ… В това няма нищо лошо, нали?