— Няма — съгласи се Настя. — Всичко е напълно законно. А ти защо смяташ, че мъжът ти не е успял да я изпълни? Ние с теб сега ще си напрегнем мозъците, ще ангажираме сума ти хора и изведнъж може да се окаже, че тази информация не е нужна на никого, защото Вадик вече я е намерил и е получил парите за нея.
— Не, знам със сигурност. Документите му по изпълнените поръчки са подшити в архивни папки. Той беше страшно педантичен, всяко листче си е на мястото. А документите, които намерих, са все в текущите дела и не са подшити. Та какво, Настя? Ще ми помогнеш ли? Много се нуждая от пари.
— Ама разбира се, Леночка, няма никакъв проблем. Казвай с какви сведения разполагаш.
Като притискаше слушалката с рамо до ухото си, Настя старателно си записа всичко, което й продиктува нейната състудентка, и междувременно помисли на кого ще трябва да се обади утре, за да може по най-бързия начин да намери роднините на човека, напуснал Русия преди кой знае колко години.
Като приключи с разговора, тя отиде в кухнята и с огорчение видя, че водата, предназначена за приготвянето на елдената каша, вече почти е извряла. Настя въздъхна тежко и започна всичко отначало. Наля в тенджерката вода, този път повече, сложи я на котлона и отиде да си вземе душ.
Застанала под силните горещи струи, тя размишляваше върху разказа на Елена. Интересно — какви хора има! Човекът е напуснал Русия едва ли не в началото на века, още преди революцията. Като малко дете в чужбина са го завели родителите му, които са се спасявали от настъплението на болшевизма. Не е искал и да знае за своите останали в лагера на социализма роднини. В Канада е станал едър индустриалец, събрал значителен капитал. Завършил е земния си път на деветдесет и две години. И не щеш ли, точно на прага на кончината си е спомнил, че другар в детските му игри е бил един втори братовчед, негов връстник. Тоест просто му се е струвало, че му е бил връстник, но не е бил сигурен. Братовчедчето му е останало в Русия, защото неговото семейство не е споделяло възгледите на роднините относно историческите перспективи и е смятало, че всичко ще се оправи. Не се оправи, както вече знаем. Но на канадския мултимилионер с руското фамилно име Димковец през десетата десетка от годините му става топло на душата при спомените за това братовчедче. И на всичко отгоре многобройните роднини са се стълпили край смъртния му одър, канят се да си делят наследството. Кой знае защо, това ужасно не харесва на господин Димковец, той казва в очите на всеки какво мисли за тях и в завещанието им заделя по мъничко — в рамките на жизнения минимум, — а всичко останало нарежда да се предаде на останалите в Русия потомци на онзи втори братовчед или дори лично на него, ако още е жив. Разбира се, съществува подозрение, че към момента на кончината си милионерът вече е страдал от старческо слабоумие, но медицината не потвърждава това, роднините не са успели да се подсигурят навреме, така че е невъзможно завещанието да се оспори. И волята на покойния трябва да се изпълни. Ако обаче в течение на една година след смъртта на Димковец в Русия не се намерят въпросните наследници, всички милиони ще останат на онези в Канада. Така пише в завещанието. Нещо повече — хитрият Димковец, понеже добре си е представял затрудненията, които ще възникнат при издирването на семейството на братовчеда, специално е посочил в завещанието, че ако адвокатите му успеят да издирят руските наследници, на тях се полага значителна сума като възнаграждение за труда им. Така че старецът е дал добър стимул на своите юристи да преровят земята, ако щат, но да ги намерят.
Та именно тези адвокати се обърнали към съпруга на Елена с молба да им съдейства при издирването. И договорили с него солидна сума като възнаграждение. Какво лошо има Ленка да спечели тези пари, а на нечия руска глава да се изсипят онези канадски милиони? Всички ще се радват. Освен канадските роднини естествено.
Погълната от мислите си, Настя отново забрави за прословутата вода за елдената каша. Сепна се, ужасена, трескаво се избърса с хавлията, наметна си халата и изтича в кухнята. Водата отдавна беше завряла, но за щастие имаше достатъчно.
Тя едва дочака елдата да се свари. Недоспиването през последните дни си пролича и след като се натъпка с горещата вкусна каша, Настя се пъхна в леглото и моментално заспа.
На другия ден се събуди със странно усещане. Изобщо не си спомняше да е сънувала нещо, но бе обладана от едно чувство, което дори не можеше да се изрази с думи. Беше чела този израз: «И й се яви видение», но тогава това й приличаше на приказка за глупаци. Ала сега Настя имаше чувството, че именно това се е случило с нея. Беше й се явило видение.