— Нищо, нищо… Я колко добре се вижда веничката ви…
Той взе спринцовката и в първия момент не разбра защо не може да вкара иглата във вената. Ръката му престана да го слуша и не можеше да помръдне нито напред, нито назад. Едва после схвана, че някакви хора го държат от двете страни. Отнякъде отново се появи същата червена жигула. Изскочилото от нея момиче като вихър се втурна към тях и внимателно извади спринцовката от стиснатите му пръсти. Задната вратичка на жигулата се отвори, от нея слязоха двама мъже и приближиха до тях.
— Е, да започваме — със скучен служебен глас каза единият. — Валентина, закарай Татяна Григориевна вкъщи и се върни тук. Коля, направи ли всички снимки?
— Разбира се — отговори един от онези, които той не виждаше, защото стоеше зад гърба му и здраво го държеше за лакътя.
— Е, прекрасно. Момчета, бързо фиксираме обстановката на място, маркираме всички спринцовки и ампули — и в управлението! Гражданино, може би веднага ще ни кажете какъв препарат се опитахте да инжектирате?
Естествено той мълчеше. Но, общо взето, разбираше, че това е временно и безполезно. Хванаха го. Ах, дявол да го вземе! Но как така? Нима го бяха примамили в предварително подготвена клопка?
Настя не си спомняше дали някога бе крещяла така. Тя, разбира се, не крещеше в пълния смисъл на думата, но говореше на толкова висок тон, че сама се изненадваше от себе си.
— Как можа, как посмя! Да вкарваш бременна жена в комбинация! Има ли в главата ти поне капка ум?
Коротков не беше в състояние да се овладее. Дълбоко в душата си той признаваше, че Аска е права, но въпреки това не можеше да възпре усмивката си, която сама разтегляше устните му.
— Е де, защо крещиш? — увещаваше я той като малко дете. — Първо, Таня сама предложи тази идея. Второ, мъжът й — Стасов — я подкрепи. Трето, нали познаваш Валюшка — тя кара кола още преди да се е научила да ходи! За твое сведение, от осемнайсетгодишна е член на асоциацията на каскадьорите и редовно се снима във филми с всякакви автомобилни трикове. За нея да разиграе такава сцена е фасулска работа. Гаранция за безопасност — двеста и петдесет процента. Татяна трябваше само в определен момент кротичко да се отпусне на колене и толкоз. Стига си се паникьосвала.
— Ами ако нещо се беше объркало? Ако беше паднала, ако се беше ударила, ако се беше уплашила? Ти за това помисли ли?
— Но нали не падна и не се удари! — възрази Коротков. — Аска, не ми разваляй празника. Нали мечтаеше да намериш поне един убиец? Ето, доставих ти го на тепсия, а ти пак си недоволна. Чантата му е пълна с какви ли не отрови, с помощта на които се е канел да лиши Таня и Стасов от детето им. Сега можеш да го стиснеш за гърлото и да размотаваш кълбото чак до фонда. Хайде, Ася, престани да се цупиш. Нали успяхме?
— Успяхте я! — промърмори тя, все още кипнала от възмущение. — Самодейци жалки такива. Няма кой да ви напердаши.
— Как да няма? Ами Житената питка за какво е? Тепърва ще си получим от него каквото ни се полага. Така че, приятелко, можеш да си отдъхнеш.
Не разбирах за какво говори тя. Какво наследство? Какви милиони? Да, майка ми веднъж беше споменала, че дядо ми имал някакви далечни роднини, които емигрирали от Русия още преди революцията, но оттогава от тях нямало ни вест, ни кост. Майка ми дори не знаеше как са се казвали.
— Втори братовчед на дядо ви е оставил цялото си състояние на вашата майка. Съответно и на вас, тъй като майка ви е недееспособна, а вие сте неин попечител, а и наследник. Фондът е влязъл в сговор с адвокатите на наследодателя и те в частен порядък чрез един московски юрист са започнали да издирват наследниците. Щом този юрист е изяснил, че наследници сте вие и майка ви, бързо са го премахнали. Той е станал ненужен и опасен, защото е знаел за ситуацията. И са се захванали с вас. Сега вече разбирате ли?
— Не мога… Не мога да повярвам в това.
— Ще трябва — меко каза Каменская. — Нали неслучайно Лутов ви е казал, че можете да отидете в центъра гол и бос, но всички ваши бъдещи доходи ще бъдат в тяхна полза? Ето ги тези бъдещи доходи. Заради тях е било всичко. Вие щяхте да подпишете официално заверен документ, че доверявате на юристите на фонда да се разпореждат с цялото ви имущество и с това всичко щеше да приключи. У нас, в Русия, законите са други, но на Запад това е в реда на нещата. А въвеждането в наследство щеше да стане именно там. Говорите ли английски?
— Не…
— А френски?
— Не, учил съм немски — кой знае защо, уточних аз.
— Ето виждате ли! А щом адвокатите на наследодателя са заинтересовани лица, бъдете сигурен, че щяха да ви измамят за пет секунди. Вие дори нищо нямаше да забележите. Щяха да ви кажат, че вашият далечен роднина ви е оставил малката къща за гости в имението си, щяхте да се подпишете, че не претендирате за нея и я дарявате на благотворителния фонд за помощ на хора, изпаднали в кризисна ситуация. И с това щеше да се свърши. Никога нямаше да научите, че всъщност са ви били оставени милиони. Ето за какво ви е подготвял Лутов.