Бях като ударена от гръм.
— Мислите, че съм го откраднала? От Бодлианската библиотека? Как си позволявате дори да предполагате такова нещо?
— Не беше у вас в понеделник вечерта — изтъкна той. — А и днес не бе на бюрото ви.
— Наистина сте наблюдателен — отбелязах язвително. — Щом сте видели всичко това от мястото, на което седяхте. Върнах книгата в петък, щом искате да знаете. — Хрумна ми със закъснение, че може да е ровил в нещата на бюрото ми. — Какво му е толкова специалното на този ръкопис, та ви кара да проучвате работата на колега?
Той премигна леко, но триумфът ми, че съм го хванала да върши нещо толкова нередно, бе помрачен от страх, че вампирът ме следва толкова отблизо.
— Просто любопитство — каза той и оголи зъби. Сара не ме бе подвела, вампирите нямаха дълги кучешки резци.
— Нали не се надявате, че ще ви повярвам?
— Не ми пука дали ми вярвате, д-р Бишъп. Но трябва да внимавате. Тези същества са съвсем сериозни. А пък когато разберат каква необикновена вещица сте… — Клермон поклати глава.
— Какво имате предвид? — И последната капчица кръв се източи от главата ми, от което ми се зави свят.
— Необичайно е в наши дни вещиците да имат толкова… потенциал. — Гласът на Клермон се снижи и завибрира тихо в дъното на гърлото му. — Е, не всеки го вижда, но аз — със сигурност. Излъчва се от вас, когато се съсредоточите. И когато сте гневна. Няма начин демоните в библиотеката да не го забележат, ако вече не са го сторили.
— Благодаря за предупреждението. Но нямам нужда от помощта ви. — Тъкмо се канех да си тръгна, когато ръката му се стрелна, хвана ме над лакътя и ме спря.
— Не бъдете толкова сигурна. Внимавайте. Моля ви. — Клермон се поколеба, идеалните черти на лицето му се изкривиха, личеше си, че в него протича вътрешна борба. — Особено когато пак видите онзи вещер.
Взрях се в ръката, която ме държеше. Клермон ме пусна. Клепачите се спуснаха над очите му.
Гребах бавно и спокойно обратно към хангара, но повтарящите се движения не успяха да разсеят объркването и безпокойството ми. От време на време зървах по някоя тъмна сянка по крайбрежната алея, но нищо друго не привлече вниманието ми, освен хората, които се прибираха на велосипеди от работа или си разхождаха кучетата.
След като върнах лодката и греблата и заключих хангара, тръгнах с умерена стъпка по алеята.
Матю Клермон стоеше от другата страна на реката пред университетския хангар за лодки.
Затичах и когато погледнах през рамо, него вече го нямаше.
5.
След вечеря седнах на дивана до студената камина във всекидневната и включих лаптопа си. Защо му беше на учен от калибъра на Клермон да разглежда алхимичен ръкопис — дори и омагьосан? Какво го бе накарало да седи цял ден в Бодлианската библиотека до вещица и да чете стари трактати за морфогенезата? Визитката му бе в един от джобовете на чантата ми. Извадих я и я подпрях на екрана.
Потърсих го в интернет. Излезе несвързан с него линк за мистериозно убийство, неизбежните социални мрежи и купчина биографични справки, които изглеждаха обещаващо: страницата на факултета му, статия в „Уикипедия“ и линкове към настоящите членове на Кралското дружество.
Кликнах върху страницата на факултета и изсумтях. Матю Клермон беше от онези учени, които не обичаха да публикуват информация за себе си в интернет, дори и академична. На сайта на „Йейл“ можеш да намериш телефоните и подробните биографии на всички научни работници. Но очевидно „Оксфорд“ имаше по-различно отношение към личното пространство на учените си. Нищо чудно, че един вампир бе избрал да преподава точно тук.
Нямаше никакви данни за Клермон и на сайта на болницата, макар на визитката да бе отбелязана принадлежността му към нея. Написах „Джон Радклиф, Неврология“ в кутийката за търсене и попаднах на общо описание на предлаганите от отделението услуги. Нямаше нито едно име на лекар, само дълъг списък с научни изследвания. Започнах да кликам търпеливо върху всички линкове и най-накрая намерих името на страница, озаглавена „Фронтален лоб“, макар да нямаше никаква допълнителна информация.
Статията в „Уикипедия“ също не ми помогна, сайтът на Кралското дружество — още по-малко. Всяка обещаваща повече информация връзка на главните страници изискваше парола. Нямах късмет в отгатването на потребителското име и паролата на Клермон и ми бе отказан всякакъв достъп след шестото погрешно въвеждане.