— Ако имаш предвид Матю, той беше зле. Хората от семейство Дьо Клермон трудно се справят със загубите и със заплахите за тях. Изабо беше по-зле, когато Филип умря. Добре, че ти оживя, казвам го не само заради себе си. — Мириам намаза изненадващо внимателно мехлем по раните ми.
Думите й ме накараха да си представя какво би било отмъщението на Матю. Затворих очи, за да прогоня образите.
— Разкажи ми за Жулиет.
Мириам изсъска предупредително.
— Не е моя работа да ти разказвам за Жулиет Дюран. Питай съпруга си. — Откачи системата и ми подаде една от памучните ризи на Сара. Аз се борих с дрехата известно време и накрая Мириам ми се притече на помощ. Погледът й попадна върху белезите на гърба ми.
— Белезите не ме притесняват. Те са просто знаци, че съм се борила и съм оцеляла. — Въпреки това бързо придърпах ризата върху раменете си.
— И него не го притесняват. Любовта към някого от семейство Дьо Клермон винаги оставя белези. Никой не го знае по-добре от Матю.
Закопчах ризата с треперещи пръсти, отказвах да срещна погледа й. Тя ми подаде черен клин.
— Беше невероятно опасно да му дадеш по този начин да пие от кръвта ти. Имаше вероятност да не успее да се спре. — В гласа й долових възхищение.
— Изабо ми каза, че семейство Дьо Клермон се бори за тези, които обича.
— Майка му би те разбрала, но Матю е друго нещо. Той има нужда да се отърве от кръвта ти, от случилото се снощи, от всичко.
Жулиет. Името увисна във въздуха между нас, макар да не го споменавахме.
Мириам отново ми постави системата и я нагласи.
— Маркъс ще го отведе в Канада. След часове ще иска да се нахрани, но това не може да се предотврати.
— Нали Сара и Ем ще са в безопасност, след като те заминат?
— Ти им спечели малко време. Паството никога не е предполагало, че Жулиет няма да се справи. Жербер е горд като Матю и почти толкова непогрешим. Ще му трябват няколко дни, за да прегрупира силите си. — Тя замръзна и на лицето й се появи виновно изражение.
— Бих искал да говоря с Даяна — прекъсна ни тихо Матю. Изглеждаше ужасно. По изострените му черти и тъмните кръгове под очите си личеше, че е гладен.
Гледаше мълчаливо Мириам, която се суетеше покрай импровизираното ми легло. Накрая тя затвори тежките врати след себе си и бравите им щракнаха. Той се обърна към мен със загрижено изражение.
Нуждата му от кръв се бореше със закрилническите му инстинкти.
— Кога тръгваш? — попитах с надеждата да му покажа ясно какви са желанията ми.
— Няма да тръгвам.
— Имаш нужда да си възвърнеш силата. Следващия път Паството няма да изпрати само един вампир или само една вещица. — Почудих се колко ли същества от миналото на Матю биха се втурнали след него по поръчка на Паството. Опитах се да седна.
— Вече си толкова добра в битките, лъвице моя, че разбираш и стратегиите им, така ли? — Трудно ми беше по лицето му да позная какво изпитва, но в гласа му долових насмешка.
— Доказахме, че не могат лесно да ни победят.
— Лесно? Ти за малко щеше да умреш. — Седна до мен на възглавниците.
— Ти също.
— Използва магия, за да ме спасиш. Помирисах я, миришеше на шапиче и амбра.
— Не беше нищо. — Не исках да разбере какво бях обещала в замяна на живота му.
— Никакви лъжи. — Матю хвана брадичката ми с върховете на пръстите си. — Ако не искаш да ми споделиш, просто го кажи. Твоите тайни са си твои. Но никакви лъжи.
— Аз няма да съм единствената в това семейство, която крие тайни. Разкажи ми за Жулиет Дюран.
Той пусна брадичката ми и отиде нервно до прозореца.
— Знаеш, че Жербер ни запозна. Отвлече я от един бордей в Кайро, многократно я довеждаше до прага на смъртта, преди да я превърне във вампир, а след това я промени така, че да ми се хареса. Все още не знам дали е била луда, когато я е намерил, или нещо в нея се е пречупило от това, което й е сторил.
— Защо? — По тона ми ясно личеше, че ми е трудно да повярвам.
— Целта й бе да си проправи път до сърцето ми, а след това да проникне и до семейните ни дела. Жербер винаги е искал да бъде част от Рицарите на Лазар, но баща ми непрекъснато му отказваше. Жулиет трябваше да разбере всичко за братството и за семейство Дьо Клермон, а след това беше свободна да ме убие. Жербер я бе обучил да се превърне в мой убиец и в моя любовница. — Матю започна да бели боята от дограмата на прозореца. — Когато се запознах с нея, тя много добре прикриваше лудостта си. Трябваше ми доста време, за да прогледна за признаците й. Болдуин и Изабо никога не й се довериха, а Маркъс я ненавиждаше. Но аз… Жербер я бе обучил добре. Напомняше ми за Луиза и отдавах истеричното й поведение на емоционалната й крехкост.