— Тогава трябва да ти намерим учител. Тук има едно същество, което може да помогне.
Изабо ми нареди категорично да слушам Матю, да се грижа за него и за себе си и да се върна в замъка възможно най-бързо. Съгласих се с наставленията й необичайно лесно и прекъснах връзката.
Матю изчака тактично още няколко секунди, отвори вратата и влезе.
— Благодаря — казах, подсмръкнах и му подадох телефона.
Той поклати глава.
— Задръж го. Можеш да се обаждаш на Маркъс или на Изабо по всяко време. Набират се бързо с две и три. Имаш нужда от нов телефон и от нов часовник. Батерията на твоя е отишла. — Матю ме настани внимателно върху възглавниците и ме целуна по челото. — Мириам работи в другата стая, но ще чуе и най-слабия звук.
— А Сара и Ем? — попитах.
— Чакат те — отвърна той с усмивка.
След като се видях с лелите си, поспах няколко часа, докато копнежът по Матю не ме събуди.
Ем стана от люлеещият се стол на баба, който наскоро се бе появил отново в къщата, и ми донесе чаша вода. По челото й се бяха появили дълбоки бръчки, каквито нямаше преди няколко дни. Баба седеше на дивана и се взираше в ламперията до камината, очевидно очакваше някакво послание от къщата.
— Къде е Сара? — попитах и взех чашата. Гърлото ми още беше пресъхнало и водата ми се стори божествена.
— Излезе за малко. — Ем стисна фините си устни.
— Тя обвинява за всичко Матю, нали?
Ем коленичи на пода и очите й се озоваха на едно ниво с моите.
— Това няма нищо общо с него. Ти предложи кръвта си на вампир, на отчаян умиращ вампир. — Понечих да кажа нещо, но тя не ми позволи. — Знам, че не е кой да е вампир. Но въпреки това можеше да те убие. Сара е съкрушена, че не може да те научи как да контролираш дарбите си.
— Сара не бива да се тревожи за мен. Видя ли какво направих с Жулиет?
Тя кимна.
— И не само това.
Вниманието на баба ми се бе преместило от ламперията към мен.
— Видях глада на Матю, докато се хранеше от теб — продължи тихо Ем. — Видях девицата и старицата, които бяха застанали от другата страна на огъня.
— Сара видя ли ги? — прошепнах аз, като се надявах Мириам да не ни чуе.
Ем поклати глава.
— Не. Матю знае ли?
— Не. — Отметнах косата си. Изпитах облекчение, че Сара бе в неведение какво се бе случило предната нощ.
— Какво обеща на богинята в замяна на живота на Матю, Даяна?
— Каквото тя си поиска.
— О, скъпа. — Лицето на Ем се сгърчи. — Не биваше да го правиш. Не се знае кога ще дойде за дълга си и какво ще ти отнеме.
Баба ми се клатушкаше бясно. Ем погледна люлеещия се стол.
— Трябваше, Ем. Богинята не ми изглеждаше изненадана. Стори ми се неизбежно и напълно правилно.
— Виждала ли си старицата и девицата и преди?
Кимнах.
— Девицата се е явявала в сънищата ми. Понякога ми се струва, че съм вътре в нея и гледам през очите й как язди и ловува. А старицата ми се яви пред кухнята.
„Нагази вече в дълбокото, Даяна — предупреди ме баба. — Това са мощни сили, които не разбираш.“
— Изобщо не съм ги викала. Появиха се, когато реших да дам на Матю от кръвта си. И с готовност ми помогнаха.
„Може би решението за кръвта не е било по право твое.“ Баба продължаваше да се люлее напред-назад и дъските под нея скърцаха. „Помисли ли за това?“
— Познаваш Матю от няколко седмици. А толкова послушно изпълняваш заповедите му и дори си готова да умреш за него. Надявам се, че разбираш защо Сара е загрижена. Онази Даяна, която познавахме досега, вече я няма.
— Обичам го — изрекох страстно. — И той ме обича. — Изгоних от ума си множеството тайни на Матю: Рицарите на Лазар, Жулиет, дори Маркъс. Опитах се да не мисля и за избухливия му нрав и нуждата му да контролира всичко около себе си.
Но Ем знаеше какво се върти в съзнанието ми. Тя поклати глава.
— Не можеш да пренебрегваш това, Даяна. Опита се да постъпиш по същия начин с магическите си способности, но те сами те намериха. Онези страни на Матю, които не харесваш или не разбираш, също ще те намерят. Не можеш вечно да се криеш. Особено сега.
— Какво имаш предвид?
— Прекалено много същества се интересуват от този ръкопис, както и от теб и Матю. Усещам ги как прииждат към къщата на Бишъп и към теб. Не знам на чия страна са в тази битка, но шестото чувство ми подсказва, че много скоро ще те намерят.