Тя оправи юргана ми и след като постави още дърва в камината, излезе от стаята.
Събудих се от силния тръпчив аромат на съпруга си.
— Ти се върна — промърморих и потрих очи.
Матю изглеждаше отпочинал, кожата му бе възвърнала обичайния си перлен цвят.
Беше се нахранил. С човешка кръв.
— Ти също. — Матю приближи дланта ми към устните си. — Мириам ми съобщи, че си спала през по-голямата част от деня.
— Сара прибра ли се?
— Всички са тук и има кой да се грижи за тях. — Усмихна ми се накриво. — Дори Табита.
Ем и Маркъс ме настаниха на дивана много внимателно. Бързо се изтощих само от тихия разговор и филма, който гледахме по телевизията, и Матю пак ме вдигна.
— Качваме се горе — обяви той. — Ще се видим сутринта.
— Искаш ли да донеса системата на Даяна? — попита натъртено Мириам.
— Не. Тя няма нужда от нея — отвърна той строго.
— Благодаря ти, че няма да ме вържеш пак за онова нещо — прошепнах, докато той ме носеше по коридора.
— Още си отпаднала, но си забележително издръжлива за топлокръвно същество — отбеляза Матю, когато тръгна нагоре по стълбите. — Сигурно защото си перпетуум мобиле.
Когато загасихме лампите, аз се свих до него, въздъхнах доволно и прокарах собственически пръсти по гърдите му. Лунните лъчи, които влизаха пред прозореца, осветиха новите му белези. Розовата им коричка вече избледняваше.
Бях уморена, но мозъкът на Матю работеше на пълни обороти и затова ми бе невъзможно да заспя. Познах, че е така, по извивката на устните и блясъка в очите му, които се взираха в пътя пред нас, точно както бе обещал предната вечер.
— Кажи ми — помолих, когато напрежението стана непоносимо.
— Имаме нужда само от време — каза той замислено.
— Паството едва ли ще ни го даде.
— Тогава сами ще си го вземем — пошушна той едва чуто. — Ще пътуваме през времето.
39.
Едва бяхме стигнали до половината на стълбището следващата сутрин и ми се наложи да спра да почина, но бях твърдо решена да отида до кухнята на собствените си крака. За моя изненада Матю не се опита да ме разубеди. Седнахме на дървените стъпала и приятно си мълчахме. През грапавите стъкла на предната врата се процеждаше бледа водниста светлина и обещаваше слънчев ден. От всекидневната долетя тракане на плочки за скрабъл.
— Кога ще им кажеш? — Не че имаше много за казване, той все още обмисляше плана по принцип.
— По-късно — отвърна и се наклони към мен. И аз се наклоних към него и раменете ни се докоснаха.
— Няма да ни стигне всичкото кафе на света, за да успокоим Сара, когато чуе какво сме намислили. — Хванах се за перилото и се изправих с тежка въздишка. — Да опитаме отново.
Ем ми донесе първата чаша чай във всекидневната. Пиех я, седнала на дивана, докато Матю и Маркъс тръгнаха на редовната си разходка с мълчаливата ми благословия. Трябваше да прекарват възможно най-много време заедно, преди ние двамата да тръгнем.
След като си изпих чая, Сара ми направи прочутите си бъркани яйца. В тях имаше много лук, гъби и сирене и бяха полети със салца. Постави димящата чиния пред мен.
— Благодаря, Сара. — И се захванах със закуската без много да се церемоня.
— Не само Матю има нужда от храна и почивка. — Тя погледна през прозореца към овощната градина, където се разхождаха двамата вампири.
— Днес се чувствам много по-добре — съобщих й, докато дъвчех препечена филийка.
— Поне апетитът ти се върна. — Вече бях погълнала значителна част от яйцата.
Когато Матю и Маркъс се прибраха, бях на втората порция. И двамата бяха мрачни, но Матю поклати глава, когато го погледнах въпросително.
Очевидно не бяха разговаряли за плановете ни да пътуваме във времето. Нещо друго беше виновно за киселото им настроение. Матю издърпа един стол, Отвори вестника и се зачете в новините. Аз си изядох яйцата и филийката и зачаках, докато Сара измие и прибере съдовете.
Най-накрая Матю сгъна вестника и го остави настрани.
— Искам да отида в гората. Там, където умря Жулиет — обявих аз.
Той се изправи на крака.
— Ще докарам рейнджровъра до вратата.
— Това е лудост, Матю. Прекалено скоро е. — Маркъс се обърна към Сара за подкрепа.
— Остави ги да вървят — махна с ръка Сара. — Даяна обаче да си облече топли дрехи, защото навън е студено.