— Бяхме на косъм. — Пръстите му се заровиха в косата ми и устата му се притисна силно в моята. Стояхме сърце до сърце и мълчахме.
— Когато отнех живота на Жулиет, тя стана част от моя, завинаги.
Матю приглади косата ми.
— Смъртта сама по себе си е една голяма магия.
Успокоих се и благодарих наум на богинята за живота на Матю и за своя собствен.
Тръгнахме към рейнджровъра, но на половината път започнах да се препъвам от умора. Матю ме метна на гърба си и ме пренесе до колата.
Сара се бе привела над бюрото си в кабинета, когато пристигнахме. Изскочи навън и отвори вратата със скорост, на която и вампир би завидял.
— По дяволите, Матю — изруга тя, когато зърна умореното ми лице.
Двамата ме вкараха вътре и ме настаниха на дивана във всекидневната, където отпуснах глава в скута на Матю. Тихите звуци от разговорите на останалите край мен ме приспаха и последното нещо, което помнех ясно, беше мирисът на ванилия и бръмченето на стария миксер на Ем.
Матю ме събуди за обяд. Оказа се, че има зеленчукова супа. Изражението на лицето му подсказваше, че скоро щяха да ми трябват сили. Той се канеше да съобщи на семействата ни плана.
— Готова ли си, мила моя? — попита ме. Кимнах и изгребах последната лъжица от чинията си. Маркъс извърна глава към нас. — Искаме да споделим нещо — обяви Матю.
— Какво сте решили? — попита направо Маркъс.
Матю пое дълбоко дъх и започна:
— Трябва да отидем някъде, където на Паството ще му е трудно да ни проследи, където Даяна ще има време и учители, които да й помогнат да овладее магиите.
Сара се изсмя тихичко.
— И къде е това място, със силни и търпеливи вещици, които нямат нищо против около тях да се навърта вампир?
— Нямам предвид конкретно място — отвърна загадъчно Матю. — Ще скрием Даяна във времето.
Всички викнаха в един глас. Той ме хвана за ръката.
— Кураж — промълвих, повтаряйки съвета на Изабо.
Матю изсумтя и ми се усмихна тъжно.
Разбирах учудването и неверието им. Предната нощ в леглото аз бях реагирала по същия начин. Първо настоявах, че това е невъзможно, а след това попитах за хиляди подробности кога и къде точно отиваме.
Той ми обясни каквото можа, но не беше много.
— Ти искаш да овладееш магическите си способности, но всъщност в момента те те владеят. Имаш нужда от учител, някой по-способен от Сара и Емили. Те не са виновни, че не могат да ти помогнат. Вещиците в миналото бяха различни. Голяма част от познанието им е изгубено.
— Къде? Кога? — прошепнах в тъмното.
— Не много далече, макар че близкото минало крие своите рискове, но достатъчно назад във времето, за да намерим вещица, която да те обучи. Първо трябва да говорим със Сара дали можем да го направим безопасно. А след това трябва да намерим три предмета, които да ни отведат в съответната епоха.
— Ние? — попитах изненадано. — Няма ли просто да те срещна там?
— Не и ако има алтернатива. Преди не бях същото същество, а и нямам доверие на този, който бях тогава, за да го пусна да те доближи.
Изражението му се смекчи, след като кимнах в знак на съгласие. Само преди няколко дни той би отхвърлил идеята за връщане в миналото. Но очевидно рисковете на чакането тук бяха дори още по-големи.
— А какво ще правят останалите?
Палецът му се разходи бавно по вените на ръката ми.
— Мириам и Маркъс ще се върнат в Оксфорд. Паството първо ще те търси тук. Ще е най-добре Сара и Емили да заминат, поне за известно време. Биха ли се съгласили да отидат при Изабо? — почуди се Матю.
На пръв поглед идеята изглеждаше безумна. Сара и Изабо под един и същ покрив? Но колкото повече я обмислях, толкова по-добра ми се струваше.
— Не знам — промълвих аз. След това нова тревога изплува на повърхността. — Маркъс. — Не разбирах напълно сложната организация на Рицарите на Лазар, но в отсъствието на Матю върху Маркъс щяха да се стоварят още повече отговорности.
— Няма друг начин — каза Матю в мрака и ме накара да млъкна с целувка.
Точно този въпрос сега повдигна Ем.
— Трябва да има и друг начин — протестира тя.
— Опитах се да измисля нещо, Емили — отвърна извинително Матю.
— Къде, или по-точно в кое време, смятате да отидете? Даяна няма да се слее в пейзажа. Прекалено висока е. — Мириам погледна собствените си малки длани.