— Дори и да се слее, пак е прекалено опасно — бе категоричен Маркъс. — Можете да се окажете в епицентъра на война. Или на епидемия.
— Или на лов на вещици. — Мириам не го каза злобно, но въпреки това три глави възмутено се обърнаха към нея.
— Сара, ти какво мислиш? — попита Матю.
Леля ми бе най-спокойна от всички в стаята.
— Ще я отведеш във време, в което има вещици, способни да й помогнат?
— Да.
Сара затвори за миг очи, после ги отвори.
— Вие двамата не сте в безопасност тук. Жулиет Дюран го доказа. А щом не сте в безопасност в Мадисън, никъде не сте.
— Благодаря. — Матю понечи да продължи, но Сара вдигна ръка.
— Не ми обещавай нищо — каза тя строго. — Ще внимаваш заради нея, ако не заради себе си.
— А сега всички трябва да се съсредоточим върху пътуването през времето — заяви делово Матю. — На Даяна ще й трябват три предмета от конкретното време и място, които да я отведат безопасно там.
Сара кимна.
— Аз броя ли се за предмет? — попита я той.
— Имаш ли пулс? Разбира се, че не си предмет! — Това бе едно от най-положителните изказвания на Сара за вампир.
— Ако ви трябват вехтории, които да ви отведат в съответното време, заповядайте. — Маркъс измъкна кожена лентичка изпод ризата си и я свали през главата си. На нея имаше странна колекция, включваща зъб, монета, някакъв предмет в черно и златно, счупена сребриста свирка.
— Не взе ли това от жертва на туберкулоза? — попита Матю, сочейки зъба.
— В Ню Орлиънс — потвърди Маркъс. — Епидемията от 1819 година.
— Изключено да отидем в Ню Орлиънс — заяви рязко Матю.
— И аз така предположих. — Маркъс хвърли поглед към мен, след това пак се обърна към баща си. — Ами Париж? Една от обеците на Фани е тук.
Пръстите на Матю докоснаха мъничък червен камък със златен обков.
— С Филип изпратихме теб и Фани далеч от Париж. Помниш ли терора? Там не е място за Даяна.
— Двамата се суетяхте около мен като баби. Вече съм преживял една революция. Освен това ще ти е много трудно да намериш напълно безопасно място в миналото — измърмори Маркъс. После лицето му светна. — Филаделфия?
— Не съм бил с теб във Филаделфия, нито в Калифорния — поклати глава Матю, преди синът му да продължи. — Най-добре да отидем на място и във време, които познавам.
— Дори и да измислиш къде да отидем, Матю, не съм сигурна, че ще успея да ни пренеса там. — Отново ме обладаваше старото желание да стоя далеч от магиите.
— Мисля, че ще успееш — намеси се Сара. — Правиш го цял живот. Като бебе, като малко момиченце, докато си играеше на криеница със Стивън, като тийнейджърка също. Помниш ли колко пъти те измъквахме сутрин от гората и трябваше да те мием преди училище? Ти какво си мислеше, че правеше тогава?
— Със сигурност не съм пътувала във времето — заявих напълно убедено. — Но физическият аспект още ме притеснява. Къде отива тялото ми, щом аз съм някъде другаде?
— Кой знае? Но не се тревожи. Случвало се е на всички. Караш към работа и не помниш как си стигнал. Или целият следобед преминава, а нямаш представа какво се е случило през това време. Винаги когато се случи нещо подобно, със сигурност става въпрос за пътуване във времето — обясни Сара. Тя се държеше забележително хладнокръвно.
Матю усети напрежението ми и ме хвана за ръката.
— Айнщайн твърди, че всички физици са наясно, че разликата между минало, настояще и бъдеще е само, както той се изразява, „упорито утвърждавана илюзия“. Той не само е вярвал в чудеса, но също така и в разтегливостта на времето.
На вратата внимателно се почука.
— Не чух да идва кола — каза тревожно Мириам и стана.
— Това е Сами, събира пари за доставката на вестници. — Ем се измъкна от стола си.
Изчакахме я мълчаливо да премине през коридора, дъските скърцаха възмутено под краката й. От начина, по който Матю и Маркъс бяха опрели длани върху дървената маса, ми беше ясно, че са готови всеки момент да полетят към вратата.
В трапезарията нахлу студен въздух.
— Да? — попита Ем с озадачен глас. Само след миг Матю и Маркъс бяха при нея, последвани от Табита, която винаги подкрепяше водача на глутницата във важните му начинания.
— Не е вестникарчето — обади се неуверено Сара и погледна празния стол до мен.