— Вие ли сте Даяна Бишъп? — попита дълбок мъжки глас с познат чуждестранен акцент с редуцирани гласни и леко провлачване.
— Не, аз съм леля й — отвърна Ем.
— Можем ли да ви помогнем с нещо? — попита хладно, но учтиво Матю.
— Казвам се Натаниъл Уилсън, а това е съпругата ми Софи. Казаха ни, че можем да намерим Даяна Бишъп тук.
— Кой ви го каза? — поинтересува се Матю.
— Майка му, Агата. — Станах и тръгнах към вратата.
Гласът му ми напомняше за демона от „Блекуелс“, модната дизайнерка от Австралия с красивите кафяви очи.
Мириам се опита да ми препречи пътя към коридора, но отстъпи, когато видя изражението ми. С Маркъс беше по-трудно да се справя. Той ме хвана за ръката и ме задържа в сенките на стълбището.
Очите на Натаниъл се спряха кротко върху мен. Беше малко над двайсет години и имаше същата светла коса и очи с цвят на шоколад като майка си, както и нейната голяма уста и изискани черти. Агата обаче беше по-дребна, а той бе висок почти колкото Матю, с широки рамене и тесен таз като на плувец. На рамото му бе метната огромна раница.
— Вие ли сте Даяна Бишъп? — огледа ме любопитно той.
Иззад Натаниъл надникна женско лице. Беше закръглено и сладко, с интелигентни кафяви очи и трапчинка на брадичката.
Тя също току-що бе преминала двайсет години и проницателният й поглед показваше, че също е демон.
Докато ме оглеждаше, през рамото й падна дълга кестенява плитка.
— Тя е — заяви младата жена и акцентът я издаде, че е от Юга. — Изглежда точно като в сънищата ми.
— Всичко е наред, Матю — казах. Тези два демона бяха толкова безопасни за мен, колкото Март и Изабо.
— Значи ти си вампирът — отбеляза Натаниъл и огледа преценяващо Матю. — Майка ми ме предупреди за теб.
— Не бива да я слушаш — подхвърли Матю. Гласът му бе опасно мек.
Натаниъл никак не беше впечатлен.
— Каза ми, че няма да посрещнеш с отворени обятия син на член на Паството. Но аз не съм тук от тяхно име. Тук съм заради Софи. — И прегърна покровителствено жена си, а тя потрепери и се притисна към него. И двамата не бяха облечени подходящо за есента в щат Ню Йорк. Натаниъл носеше старо шушляково яке, Софи бе с поло и плетена жилетка, стигаща до коленете й.
— И двамата ли са демони? — попита ме Матю.
— Да — потвърдих, макар нещо да ме накара да се поколебая.
— И ти ли си вампир? — попита новодошлият Маркъс.
Маркъс му се ухили като вълк.
— Не отричам.
Софи не откъсваше проницателния си демонски поглед от мен, но също така усетих и леко изтръпване по кожата си. Ръката й покри собственически корема й.
— Ти си бременна! — извиках.
Маркъс беше толкова изненадан, че усмивката му замръзна и се обърна към мен. Матю ме задържа, когато тръгнах към нея. Къщата, развълнувана от появата на двамата гости и от внезапното движение на Матю, показа недоволството си, като трясна вратата на стаята до кухнята.
— Това, което усещаш, е от мен — каза Софи и се притисна още повече към съпруга си. — Моето семейство бяха вещици, но с мен нещо се объркало при раждането.
Сара излезе в коридора, видя посетителите и вдигна ръце.
— Ето ги и тях! Казах ви, че скоро в Мадисън ще се появят и демони. Както обикновено, къщата май владее по-добре от нас занаята ни. След като вече сте дошли, заповядайте вътре да се стоплите.
Къщата простена, сякаш й бе дошло до гуша от нас, и демоните влязоха.
— Не се тревожете — казах им, за да им вдъхна увереност. — Къщата ни подсказа, че ще дойдете, въпреки че сега се държи така.
— Къщата на баба ми беше абсолютно същата — усмихна се Софи. — Тя живееше в стара постройка в Севън Девълс. Аз съм оттам. Официално се води в Северна Каролина, но татко казва, че никой не си е направил труда да съобщи това на жителите на градчето. Ние сме нещо като нация в нацията.
Вратата на стаята до кухнята се отвори широко и зад нея се показа баба ми и още трима-четирима членове на семейство Бишъп. Всички наблюдаваха случващото се с интерес. Момчето с кошницата махна. Софи срамежливо му махна в отговор.
— И баба имаше призраци — отбеляза тя спокойно.
Призраците, заедно с недружелюбните вампири и прекалено темпераментната къща, дойдоха в повече на Натаниъл.
— Няма да оставаме повече, отколкото е необходимо, Софи. Ти дойде да дадеш нещо на Даяна. Да приключваме и да си вървим — каза той. Мириам избра точно този миг да се появи от сенките край трапезарията. Ръцете й бяха скръстени на гърдите. Натаниъл отстъпи назад.