— Какво има, Матю? — Маркъс изглеждаше неспокоен. Натаниъл също.
— Това е фигура от шах — каза Матю с треперещ глас. — Бялата царица.
— Откъде знаеш? — Сара разгледа критично фигурката. — Не прилича на нито една фигура за шах, която съм виждала.
Матю с усилие произнесе следващите думи със стиснати зъби.
— Защото някога беше моя. Моят баща ми я даде.
— И как се е озовала в Северна Каролина? — Протегнах пръсти към сребърния предмет и той се плъзна по масата, сякаш искаше да бъде у мен. Рогата на елена се забиха в дланта ми и пръстите ми се затвориха около тях. Металът бързо се стопляше от докосването ми.
— Загубих я в облог — каза тихо Матю. — Нямам представа как е стигнала до Северна Каролина. — Покри лицето си с длани и промълви една-единствена дума, която не ми говореше нищо. — Кит.
— Помниш ли кога за последно е била у теб? — попита рязко Сара.
— Много добре помня. — Матю вдигна глава. — Играех шах с нея преди много години вечерта на задушница. Тогава загубих облога.
— Задушница е следващата седмица. — Мириам завъртя стола си, за да застане лице в лице със Сара. — Пътуването през времето не е ли по-лесно около задушница и Вси светии?
— Мириам — изръмжа й Матю, но вече беше прекалено късно.
— Какво е пътуване през времето? — прошепна Натаниъл на Софи.
— Майка ми пътуваше през времето — отвърна му шепнешком Софи. — Беше много добра в това и винаги се връщаше от осемнайсети век с много идеи за гърнета и саксии.
— Майка ти се е връщала в миналото? — изуми се Натаниъл. Огледа пъстрата сбирка от същества в стаята, след това очите му се върнаха върху корема на жена му. — Това също ли се предава по наследство в семействата на вещиците като вътрешното зрение?
Сара надвика шепота на демоните, за да отговори на Мириам.
— На Вси светии и задушница живите и мъртвите се смесват. Тогава е по-лесно да се премине от настоящето към миналото.
Натаниъл изглеждаше още по-тревожен.
— Живи и мъртви? Със Софи дойдохме само да ви дадем статуетката или каквото там е, за да може тя да спи нощем.
— Дали Даяна ще е достатъчно укрепнала? — попита Маркъс баща си, без да обръща внимание на демона.
— По това време на годината на Даяна ще й по-лесно да пътува през времето — разсъждаваше на глас Сара.
Софи огледа доволно всички около масата.
— Това ми напомня за едно време, когато баба ми се събираше със сестрите си, за да клюкарстват. Изглеждаше сякаш не се изслушват, но винаги знаеха коя какво е казала.
Всички паралелни разговори в стаята рязко спряха, когато вратите на трапезарията се отвориха и затвориха с трясък, а след това същото се случи и с вратите на стаята до кухнята. Натаниъл, Мириам и Маркъс скочиха на крака.
— Какво, по дяволите, беше това? — попита Маркъс.
— Къщата — казах аз уморено. — Ще отида да видя какво иска.
Матю взе фигурката и ме последва.
Старата жена с бродирания корсет ме чакаше на прага на стаята до кухнята.
— Здравейте, госпожо. — Софи ни бе последвала и учтиво кимаше на старицата. Тя оглеждаше внимателно лицето ми. — Дамата прилича малко на теб, нали?
„Е, ти избра своя път“, каза възрастната жена. Гласът й бе по-тих отпреди.
— Ние заедно го направихме — подчертах. Зад мен се чуха стъпки, останалите обитатели на къщата бяха дошли да видят какво се случва.
„Ще ти трябва още нещо за пътуването“, отвърна тя.
Вратите се отвориха и край камината се появиха толкова призраци, колкото същества имаше зад гърба ми.
„Май става интересно“, каза с равен тон баба ми, която стоеше начело на привиденията.
В стените се чу шум като от тракащи кости. Седнах на люлеещия се стол на баба, защото краката ми вече не ме държаха.
В ламперията между прозореца и камината се появи пукнатина. Тя се уголеми и разшири по диагонал. Старото дърво се тресеше и скърцаше. От отвора изскочи нещо меко с крака и ръце. Премигнах, когато тупна в скута ми.
— Мамка му! — изруга Сара.
„Тази ламперия вече никога няма да е същата“, коментира баба ми и поклати със съжаление глава към разпуканото дърво.
Това, което долетя при мен, беше направено от груба тъкан, избеляла до неузнаваем сиво-кафеникав цвят. Освен четирите крайника, имаше някаква буца на мястото на главата, украсена с избелели кичури коса. Някой бе избродирал X в сърдечната област.