Выбрать главу

— Какво е това? — Посочих неравните изцапани бодове.

— Не го докосвай! — извика Ем.

— Вече го докосвам — казах и я погледнах объркана. — Седи в скута ми.

— Никога не съм виждала такава странна кукла — обади се Софи, надничайки към мен.

— Кукла ли? — намръщи се Мириам. — Нали една от вашите предшественички е загазила заради кукла?

— Бриджит Бишъп — изрекохме в един глас аз, Сара и Ем.

Старицата с бродирания корсет сега бе застанала до баба ми.

— Това твое ли е? — попитах я.

По устните на Бриджит се появи усмивка.

„Бъди предпазлива, когато се озовеш на кръстопът, дъще. Никой не знае какви тайни са погребани там.“

Погледнах надолу към куклата и докоснах леко хикса на сърцето. Платът се разкъса и видях, че тялото е натъпкано с листа, клонки и сухи цветя. Във въздуха се разнесе аромат на билки.

— Седефче — определих, защото познавах тази билка от чая на Март.

— Детелина, зановец, пача трева и кора от бряст, поне по миризмата. — Сара подуши хубаво въздуха. — Тази кукла е правена, за да привлече някого, вероятно Даяна, но е защитена от магия.

„Добре си се справила с нея“, каза Бриджит на баба ми и кимна одобрително към Сара.

Нещо блестеше вътре. Когато го дръпнах, куклата се разпадна на парчета.

„И това беше краят“, въздъхна тежко Бриджит. Баба ми я прегърна, за да я утеши.

— Това е обеца. — Сложната й златна повърхност пречупваше светлината, в края й висеше огромна перла във формата на сълза.

— Как, по дяволите, обецата на майка ми се е озовала в куклата на Бриджит Бишъп? — Лицето на Матю отново посивя.

— Обеците на майка ти да не би да са били на едно и също място с шаха в онази далечна вечер? — попита Мириам. И фигурката, и обецата бяха старинни, много по-стари от куклата и от къщата на семейство Бишъп.

Матю се замисли, после кимна.

— Да. Една седмица достатъчна ли е? Ще бъдеш ли готова? — попита ме той настоятелно.

— Не знам.

— Разбира се, че ще е готова — пропя Софи и посочи корема си. — Тя ще оправи всичко за теб, малка вещице. Ти ще си нейната баба — продължи със сияйна усмивка. — На нея ще й хареса.

— Като броим и бебето, и като изключим призраците, разбира се — започна Маркъс с привидно спокоен тон, който много ми напомняше за начина, по който говореше Матю под стрес, — в стаята сме деветима.

— Четири вещици, трима вампири и двама демони — произнесе замечтано Софи. Ръцете й все още бяха върху корема. — Но не ни достига един демон. Без него не сме бунтовническо сборище. А когато Матю и Даяна си тръгнат, ще имаме нужда и от един вампир. Майката на Матю жива ли е?

— Уморена е — извини съпругата си Натаниъл и я прегърна през раменете. — Тогава й е трудно да се съсредоточи.

— Какво каза? — попита Ем демонката. Опитваше се да запази спокойствие.

Очите на Софи се проясниха.

— Бунтовническо сборище. Като едно време. Питай ги. — Тя кимна към Маркъс и Мириам.

— Казах ти, че не става въпрос за семействата Бишъп и Дьо Клермон — обясни Ем на Сара. — Дори не става въпрос за Матю и Даяна и дали могат да са заедно. Става, въпрос и за Софи и Натаниъл. За бъдещето, точно това имаше предвид и Даяна. За това как ще се противопоставим на Паството, не само от името на семействата си, но като… Как го нарече?

— Бунтовническо сборище — повтори Мириам. — Винаги ми е харесвало как звучи това словосъчетание, така приятно зловещо.

Матю се обърна към младия демон.

— Ще се окаже, че майка ти е била права. Вие наистина сте част от нас.

— Разбира се, че са част от нас — обади се Сара. — Спалнята ви е приготвена, Натаниъл. Намира се на горния етаж, втората врата вдясно.

— Благодаря — кимна Натаниъл и в гласа му се прокрадна предпазливо облекчение, макар още да хвърляше тревожни погледи към Матю.

— Аз съм Маркъс. — Синът на Матю протегна ръка на демона. Натаниъл я стисна и почти не реагира на стряскащата хладина на вампирската плът.

— Видя ли? Нямаше нужда да правим резервации в хотела, скъпи — каза Софи на съпруга си и му се усмихна сладко. Огледа се за Ем. — Има ли още бисквити?

40.

Няколко дни по-късно Софи седеше в кухнята с пет-шест тикви на масата пред нея и с остър нож в ръка, когато Матю се върна от разходка. Беше застудяло и вече си миришеше на зима.