— Какво ще кажеш? — попита го тя и обърна тиквата. И тази като всички тикви за Вси светии имаше дупки за очи, вежди и уста, но Софи я бе превърнала в нещо забележително. От устата излизаха бръчици, челото беше смръщено, а очите леко повдигнати. Цялостният ефект беше смразяващ.
— Невероятно! — Матю оглеждаше доволно тиквата.
Софи прехапа устни и се взря критично в творението си.
— Не съм много сигурна, че очите са добре.
Засмях се.
— Поне има очи. Понякога, когато на Сара не й се занимава, прави само три дупки с отвертка и приключва.
— Денят на Вси светии е натоварен за вещиците. Невинаги имаме време да изпипваме детайлите — вметна рязко Сара, докато излизаше от работната си стая, за да види какви ги е свършила Софи. Кимна одобрително. — Но тази година целият квартал ще ни завижда.
Демонката се усмихна свенливо и придърпа друга тиква съм себе си.
— Тази няма да е толкова страшна. Нали не искаме да разплакваме децата?
До деня на Вси светии оставаше по-малко от седмица и Сара и Ем сновяха непрекъснато, за да се подготвят за годишното събиране на вещерското сестринство в Мадисън. Щеше да има храна, пиене на корем (включително и прочутия пунш на Ем, който бе отговорен за поне едно раждане през юли) и достатъчно забавления за натъпканите със сладки деца, които да ги държат далеч от огньовете. А ловенето на ябълки със зъби от кофа с вода беше много по-голямо предизвикателство, когато плодовете бяха омагьосани.
Лелите ми намекнаха, че биха могли да отложат плановете си, но Матю само поклати глава.
— Всички в града ще се чудят защо ви няма. Нека е просто един обикновен празник на Вси светии.
Предната вечер Матю бе планирал заминаването на всички в къщата, като се започнеше със Софи и Натаниъл и се свършеше с Маркъс и Мириам. Смяташе, че така нашето изчезване ще бие по-малко на очи, и не позволяваше никой да го разубеди.
Маркъс и Натаниъл се спогледаха, когато Матю приключи с речта си. Демонът поклати глава и стисна устни, по-младият вампир се взря в масата, а едно мускулче на челюстта му започна да се свива и разпуска.
— Но кой ще раздава лакомствата? — попита Ем.
Матю се замисли.
— Ние с Даяна ще го направим.
Двамата млади мъже изскочиха от стаята и смотолевиха някакви извинения, че отиват за мляко. След това се качиха на колата на Маркъс и полетяха по алеята.
— Трябва да престанеш да им нареждаш какво да правят — скарах се на Матю, който дойде с мен до предната врата, за да ги види как отпрашват. — И двамата са големи мъже. Натаниъл има съпруга, а скоро ще има и дете.
— Ако ги оставя да постъпват както сметнат за добре, до утре на прага ни ще има армия от вампири.
— Следващата седмица няма да си тук, за да ги командваш — припомних му, загледана в задните светлини на колата, която зави към града. — Тогава синът ти ще е начело.
— Точно от това се притеснявам.
Истинският проблем бе, че се намирахме в епицентъра на мощен взрив от тестостерон. Натаниъл и Матю не можеха да стоят в една стая, без да прехвърчат искри, а във все по-претъпканата къща им беше трудно да се избягват.
Следващият им спор избухна същия следобед, когато пристигна доставка. Беше кутия с голям червен надпис „ОПАСНО“.
— Какво, по дяволите, е това? — попита Маркъс, докато внасяше безгрижно пакета във всекидневната. Натаниъл вдигна очи от лаптопа си и кафявите му очи се разшириха от тревога.
— За мен е — каза спокойно Матю и взе пакета от сина си.
— Жена ми е бременна! — кресна яростно Натаниъл и тресна капака на лаптопа. — Как можахте да вкарате зараза в къщата?
— Това са ваксини за Даяна. — Матю едвам прикриваше раздразнението си.
Оставих списанието си.
— Какви ваксини?
— Няма да се върнеш в миналото, без да вземем всички възможни защитни мерки срещу болести. Ела в работната стая — повика ме Матю и протегна ръка.
— Първо ми кажи какво има в кутията.
— Допълнителни подсилващи ваксини срещу тетанус, тиф, полиомиелит, дифтерит, както и някои, които може би не са ти слагали, като например срещу бяс, последните грипни ваксини и имунизация против холера. — Млъкна. Ръката му още стоеше протегната. — И ваксина против едра шарка.