Посегнах към полото си, но Матю спря ръката ми и внимателно покри убодените места с водонепроницаема превръзка.
— Това е жив вирус, затова трябва да е покрит. Софи и Натаниъл не бива да влизат в контакт с него. — Отиде до мивката и старателно си изми ръцете с гореща вода.
— Колко дълго?
— Ще се появи мехур, който после ще хване коричка. Никой не бива да го пипа, докато не зарасне.
Навлякох старото развлечено поло през главата си, като внимавах да не разместя превръзката.
— След като приключихме с това, трябва да решим как Даяна ще те пренесе в някоя далечна епоха в този ден на Вси светии. Може и да пътува през времето от дете, но въпреки това тази работа никак не е лесна. — Сара беше разтревожена, лицето й бе смръщено.
Ем се появи на прага. Направихме й място на масата.
— Съвсем наскоро пътувах във времето — признах си аз.
— Кога? — Матю спря да разчиства опаковките на ваксините.
— Първият път беше на алеята, докато ти говореше с Изабо. После в деня, в който Сара се опитваше да ме накара да запаля свещ, се придвижих от работната стая до овощната градина. И в двата случая вдигнах крака си, поисках да съм на друго място и когато пак го поставих на земята, се озовах там, където бях пожелала.
— Това ми прилича на пътуване през времето — произнесе бавно Сара. — Е, не е било много дълго и не си носила нищо. — Тя прецени на око Матю и изражението й стана колебливо.
На вратата се почука.
— Може ли да вляза? — чу се приглушеният глас на Софи.
— Може ли, Матю? — попита Ем.
— Стига да не докосва Даяна.
Когато Ем отвори вратата, Софи поглаждаше корема си.
— Всичко ще бъде наред — каза тя спокойно от прага. — Стига Матю да има връзка с мястото, на което отиват, той ще помогне на Даяна, няма да й е в тежест.
Мириам се появи зад гърба й.
— Нещо интересно ли се случва?
— Говорим си за пътуването във времето — отвърнах аз.
— Как ще се упражняваш? — Вампирката мина покрай Софи и я избута към вратата, когато тя се опита да я последва.
— Даяна ще се върне няколко часа назад, след това още няколко. Първо ще увеличаваме отдалечаването във времето, а след това и в разстоянието. После Матю ще се присъедини към нея и ще видим какво ще стане. — Сара погледна към Ем. — Можеш ли да й помогнеш?
— Малко — отвърна предпазливо Ем. — Стивън ми е казвал как го прави. Никога не използваше заклинания, за да се връща назад във времето. Способностите му бяха достатъчно силни и без тях. А като имаме предвид разходките във времето на Даяна от детска възраст и затрудненията й с вещерския занаят, най-добре ще е да се придържаме към неговия опит.
— Защо с Даяна не отидете до хамбара и не опитате? — предложи Сара. — Да речем, да се върне право в работната стая.
Когато Матю тръгна след нас, Сара го дръпна и го спря.
— Остани тук.
Изражението на Матю отново стана гневно. Не му харесваше да сме в различни помещения, да не говорим — в различно време.
Хамбарът все още миришеше сладко на минали реколти. Ем застана срещу мен и тихо ме инструктира.
— Стой възможно най-неподвижно — каза тя. — И се опитай да изпразниш съзнанието си.
— Говориш като моята йога инструкторка — засмях се и застанах в асана Планина.
Ем се усмихна.
— Винаги съм смятала, че между йогата и магията има много общо. А сега затвори очи. Мисли за работната стая, която преди малко напусна. Трябва да поискаш да си там повече, отколкото да си тук.
Представих си работната стая, предметите в нея, миризмите и хората. Намръщих се.
— А ти къде ще си?
— Зависи кога пристигнеш. Ако е преди да тръгнем, ще съм там. Ако не, ще съм тук.
— В това няма никакъв физичен смисъл. — Главата ми се изпълни с тревоги как вселената ще се справи с множество Ем и Даяни, а също така Мириам и Сари.
— Престани да мислиш за физика. Какво бе написал баща ти в бележката си? „Който повече не може да се учуди, той е като мъртъв.“
— Напълно вярно — признах неохотно.
— Време е да направиш голяма крачка към неизвестното, Даяна. Магиите и чудесата, които са твое рождено право, те очакват. А сега си помисли къде би искала да бъдеш.
Когато умът ми преливаше от образи, повдигнах крак.
Когато го поставих на земята, бях отново в хамбара с Ем.