— Така е. — Матю отпусна ръката си и погледна тревожно Хамиш.
— Ето колко струват обещанията ти. От това писмо и от разговора с майка ти разбрах, че е надвиснала някаква беда. — Демонът ме изгледа, после отново се вторачи в Матю.
— Да. — Матю стисна устни. — Но ти си деветият рицар. Едва ще стане нужда да се намесваш.
— Направил си един демон девети рицар? — Мириам бе прекосила трапезарията заедно с Натаниъл.
— Кой е той? — Натаниъл разклати шепата си, пълна с плочки за скрабъл, докато разглеждаше новопристигналия.
— Хамиш Осборн. А ти кой си? — попита Хамиш, сякаш говореше с нахален подчинен. Последното нещо, от което имахме нужда, беше още тестостерон в къщата.
— О, аз съм никой — подхвърли безгрижно Натаниъл и се облегна на вратата на трапезарията. Проследи с поглед преминаващия Маркъс.
— Здравей, какво правиш тук? — Маркъс изглеждаше объркан, но после видя писмото. — О!
Моето семейство се бе събрало във всекидневната и къщата се тресеше из основи.
— Може ли да продължим разговора вътре? Заради къщата. Тя е малко неспокойна, тъй като си демон. И е гневна.
— Влез, Хамиш. — Матю се опита да го издърпа през прага. — Маркъс и Сара още не са унищожили запасите от уиски. Ще ти сервираме питие и ще те настаним до огъня.
Той обаче остана на мястото си и продължи да говори:
— Докато бях при майка ти, която отговаряше на въпросите ми с много по-голяма готовност от теб, научих, че си поискал няколко неща от вкъщи. Нямаше смисъл Ален да предприема такова дълго пътуване, след като аз така или иначе смятах да дойда и да те попитам какво, по дяволите, си намислил. — Вдигна тежък кожен куфар със солидна заключалка и по-малко дипломатическо куфарче.
— Благодаря, Хамиш. — Матю го каза от сърце, но очевидно беше недоволен, че плановете му не са се изпълнили както бе искал.
— Като стана въпрос за обяснения, на французите не им пука за износа на английски национални богатства. Имаш ли представа каква бумащина е необходима, за да се изнесе това от Англия? Ако изобщо ми позволят да го изнеса, в което се съмнявам.
Матю взе куфара от ръцете на Хамиш, хвана го здраво за лакътя и го задърпа навътре.
— По-късно — прекъсна го той бързо. — Маркъс, въведи Хамиш и го запознай с роднините на Даяна, докато аз отнеса багажа.
— О, това си ти — възкликна радостно Софи, която тъкмо излизаше от трапезарията. Издутината на корема й личеше и под пуловера с надпис „Северна Каролина“. — Ти си като Натаниъл, не ти блуждае умът като на мен. И твоето лице го има на моите гърнета. — Тя се усмихна на Хамиш, който изглеждаше едновременно очарован и стреснат.
— Има ли още? — попита ме той и вирна глава. Заприлича на малка светлоока птица.
— Още много — отбеляза сияйно Софи. — Но няма да ги видиш.
— Ела да се запознаеш с лелите ми — намесих се аз веднага.
— Вещиците? — Беше невъзможно да проникна в мислите на Хамиш. Будните му очи не изпускаха нищо и лицето му бе почти толкова безизразно, колкото и на Матю.
— Да, вещиците.
Матю се качи на горния етаж с куфара, а Маркъс и аз запознахме Хамиш с Ем. Тя като че ли не го дразнеше толкова, колкото ние двамата с Матю, а и веднага се засуети около него. Сара ни посрещна в работната стая, като се чудеше за какво е цялата олелия.
— Сега вече сме истинско бунтарско сборище, Сара — изтъкна Софи, когато стигна до пирамидата от прясно изпечени бисквити в кухнята. — Вече сме девет — три вещици, трима демони и трима вампири, всичките налични.
— Така изглежда — съгласи се леля ми, докато оглеждаше Хамиш от главата до петите. Наблюдаваше и партньорката си, която жужеше из кухнята като замаяна пчела. — Ем, не мисля, че новият ни гост иска чай или кафе. Уискито в трапезарията ли е?
— С Даяна я наричаме стаята на военните действия — сподели Софи и хвана фамилиарно Хамиш под ръка. — Макар че едва ли ще успеем да водим война без обикновените хора да забележат. Но това е единственото достатъчно голямо помещение, което може да ни побере. Дори и някои от призраците успяват да се намъкнат вътре.
— Призраци? — Хамиш разхлаби вратовръзката си.
— Към трапезарията. — Сара хвана демона за другия лакът. — Всички веднага в трапезарията.
Матю вече беше там. Във въздуха се носеше миризма на горещ восък. Когато всички си взехме напитка и заехме местата си, Матю пое ръководството.