— Хамиш има въпроси — поде той. — Натаниъл и Софи също. А пък аз искам да разкажа някои неща, от свое име и от името на Даяна.
След това пое дълбоко дъх и започна. Разказа всичко — за ръкописа на Ашмол, Рицарите на Лазар, влизанията с взлом в Оксфорд, Сату и случилото се в Ла Пиер, дори за гнева на Болдуин. Стана въпрос и за кукли, обеци и лица по гърнетата. Хамиш гледаше втренчено Матю, докато той обясняваше за пътуването през времето и трите предмета, които щяха да ми трябват, за да се върна назад в определена епоха и на определено място.
— Матю Клермон — изсъска новодошлият демон и се наведе над масата. — Това ли донесох от Сет-Тур? Даяна знае ли?
— Не — призна Матю. Изглеждаше леко притеснен. — Ще разбере на Вси светии.
— Е, тогава няма как да не разбере, нали? — И Хамиш въздъхна раздразнено.
Размяната на реплики беше разгорещена, но имаше два момента, в които напрежението заплаши да прерасне в гражданска война. И никак не беше чудно, че и в двата бяха замесени Матю и Натаниъл.
Първият възникна, когато Матю обясняваше на Софи за какво е цялото това противостоене — неочакваните атаки, дълго тлеещата неприязън между вампири и вещици, която всеки миг щеше да избухне, жестоките смъртни случаи, които нямаше как да избегнем, ако съществата от различни видове застанат едни срещу други и започнат да използват магии, заклинания, груба сила, бързина и свръхестествените си сетива.
— Войните вече не се водят по този начин. — Дълбокият глас на Натаниъл надвика тихото ни бъбрене.
Матю вдигна вежди и на лицето му се появи нетърпеливо изражение.
— Нима?
— Войните се водят на компютрите. Днес не сме в тринайсети век. Не се изискват ръкопашни битки. — И той посочи лаптопа си. — С компютър можеш да победиш врага си, без да изстреляш нито един патрон и без да пролееш и капка кръв.
— Може и да не сме в тринайсети век, Натаниъл, но някои от участниците в битката са преживели това време и са сантиментално привързани към старомодното убиване. Остави това на мен и Маркъс. — Матю си мислеше, че с това е сложил край на дискусията.
Демонът обаче поклати глава и се взря в масата.
— Имаш ли още нещо да кажеш? — попита Матю и дълбоко в гърлото му започна да се надига зловеща дрезгавина.
— Ти даде ясно да се разбере, че ще постъпиш както сметнеш за добре. — Натаниъл вдигна към него искрените си кафяви очи, след това сви рамене. — Както искаш. Но грешиш, ако си мислиш, че враговете ти няма да използват по-съвременни средства, за да те унищожат. Пък и трябва да мислим за човешките същества. Те ще забележат, ако вампири и вещици започнат да се бият по улиците.
Втората битка между Матю и Натаниъл не беше заради войната, а заради кръв. Започна невинно, когато Матю говореше за връзката на Натаниъл с Агата Уилсън и за предците на Софи, които са вещици.
— Задължително е да се направят ДНК тестове. И на бебето, след като се роди.
Маркъс и Мириам кимнаха, не бяха никак изненадани. Останалите обаче бяхме стреснати.
— Случаят на Натаниъл и Софи може да подложи на съмнение хипотезата ти, че демоните се появяват след непредсказуеми мутации, а не по наследство — вметнах аз.
— Имаме прекалено малко данни. — Матю се взря в Хамиш и Натаниъл безстрастно, като учен, който току-що е забелязал нови обекти за изследване. — Сегашните ни изводи може и да са погрешни.
— Случаят със Софи повдига също и въпросът дали демоните са по-близки до вещиците, отколкото си мислехме. — Мириам насочи черните си очи към корема на демонката. — Никога не съм чувала вещица да роди демон, нито пък демонка да роди вещица.
— Да не мислите, че ще дам кръв от Софи и детето си на банда вампири? — Натаниъл беше пагубно близо до мига, в който щеше да загуби контрол.
— Даяна не е единственото същество в тази стая, което Паството иска да изучи, Натаниъл. — Но думите на Матю не успокоиха демона. — Майка ти е разбрала каква заплаха грози семейството ти, иначе не би те изпратила тук. Може някой ден да откриеш, че жена ти и детето ти са изчезнали. Ако стане така, много малко вероятно е да ги видиш пак.
— Достатъчно — намеси се решително Сара. — Няма нужда да го заплашваш.
— Долу ръцете от семейството ми — извика Натаниъл задъхан.
— Аз не съм опасен за тях — подчерта Матю. — Опасността идва от Паството, от възможността за открита враждебност между трите вида, а най-вече от преструвките, че нищо не се случва.