Выбрать главу

Без да кажа нещо, се извърнах към плота и продължих да режа.

— Внимавай. — Той постави длан на ръката ми и ме накара пак да го погледна. — Матю няма да е същият там, където отивате.

— Напротив. — Намръщих се. — Моят Матю идва с мен. И ще бъде абсолютно същият като сега.

— Не — възрази мрачно демонът. — Няма.

Хамиш познаваше Матю от много по-отдавна. И се бе досетил къде отиваме и кога от съдържанието на куфарчето. Аз все още не знаех нищо, освен че щяхме да се върнем преди 1976 година на място, на което Матю е играл шах.

Хамиш излезе навън при Сара и скоро към небето се издигнаха два облака сив дим.

— Там всичко наред ли е? — попитах Ем, когато тя се върна от всекидневната, където Мириам, Маркъс, Натаниъл и Софи си говореха и гледаха телевизия.

— Да — отвърна тя. — А тук?

— Напълно. — Загледах се в ябълковите дървета и зачаках Матю да излезе от мрака.

41.

В деня преди Вси светии усетих присвиване в стомаха си. Все още бяхме в леглото и аз протегнах ръка към Матю.

— Притеснено ми е.

Той затвори книгата, която четеше, и ме привлече към себе си.

— Знам. Притеснена бе още преди да си отвориш очите.

Къщата вече кипеше от активност. Принтерът на Сара печаташе страница след страница в кабинета на долния етаж. Телевизорът работеше и сушилнята бучеше тихо в далечината, сякаш протестираше срещу новия куп пране. Едно подушване на въздуха ми подсказа, че Сара и Ем бяха доста напреднали в консумацията на кафе. В коридора се чуваше бръмчене на сешоар.

— Ние ли сме единствените, които не са станали? — Направих усилие да успокоя стомаха си.

— Така мисля — потвърди той с усмивка, макар в очите му да бе паднала сянка от тревога.

Долу Сара приготвяше яйца, а Ем вадеше тави с кифлички от фурната. Натаниъл методично си взимаше една след друга от тях и ги пъхаше цели в устата си.

— Къде е Хамиш? — поинтересува се Матю.

— В кабинета, използва принтера. — Сара го изгледа продължително, после върна вниманието си към тигана.

Маркъс заряза скрабъла и пристигна в кухнята, за да излезе на разходка с баща си. Взе шепа ядки на излизане, помириса кифличките и простена.

— Какво става? — попитах тихо.

— Хамиш се прави на адвокат — отвърна Софи и намаза дебел слой масло върху кифличката си. — Казва, че има документи за подписване.

След закуска Хамиш ни повика в трапезарията. Всички си занесохме чашите там. Той изглеждаше като човек, прекарал безсънна нощ. По цялата маса бяха подредени спретнати купчини хартия. До тях имаше парчета черен восък и два от печатите на Рицарите на Лазар — един малък и един голям. Сърцето ми се блъсна в стомаха и отскочи към гърлото ми.

— Да седнем? — предложи Ем. Бе донесла кана прясно кафе и доля в чашата на Хамиш.

— Благодаря, Ем — кимна демонът. Начело на масата стояха тържествено два празни стола. Той махна към мен и Матю и взе първата купчина листове. — Вчера следобед обсъдихме доста практически аспекти на ситуацията, в която сме се озовали.

Сърцето ми заби силно и отново погледнах към печатите.

— Хамиш, моля те, остави адвокатските клишета — прекъсна го Матю и ме прегърна през кръста. Демонът го изгледа унищожително и продължи:

— Даяна и Матю ще пътуват през времето както е планирано — на Вси светии. Забравете всичко останало, което Матю ви каза да направите. — Тази част от речта очевидно достави особено удоволствие на Хамиш. — Съгласихме се, че за всички ни ще е най-добре… да поизчезнем за известно време. От този миг нататък предишният живот на всеки от нас ще трябва да приключи.

Той постави документ пред мен.

— Това е пълномощно, Даяна. То ми дава право, или на този, който изпълнява длъжността сенешал, да действа законно от твое име.

Пълномощното придаде на абстрактната идея за пътуване през времето ново усещане за окончателност. Матю извади писалка от джоба си.

— Ето — каза и я постави пред мен.

Писалката не бе свикнала с ъгъла, под който я държах, нито със силата, с която натисках, затова задра, докато поставях подписа си. Когато приключих, Матю я взе, капна топъл черен восък в долната част на листа, а след това посегна за личния си печат и го притисна във восъка.

Хамиш взе следваща купчина листа.