— Трябва да подпишеш и тези писма. Едното уведомява организаторите на конференцията, че няма да можеш да изнесеш доклад през ноември. С другото искаш отпуск по болест за една година. Личният ти лекар, д-р Маркъс Уитмор е мотивирал молбата. Ако до април не си се върнала, ще изпратя молба до „Йейл“.
Прочетох внимателно писмата и ги подписах с трепереща ръка, изоставяйки живота си в двайсет и първи век.
Хамиш се подпря на ръба на масата. Очевидно ни водеше нанякъде.
— Няма как да знаем кога Матю и Даяна ще се върнат при нас. — Не използва думата „дали“, но тя увисна въпреки всичко във въздуха. — Когато някой от фирмата или от семейство Клермон възнамерява да отиде на дълго пътешествие или да се изгуби от поглед за известно време, моя работа е да се погрижа делата му да са в ред. Даяна, нямаш завещание.
— Нямам. — Съзнанието ми бе напълно празно. — Но нямам и собственост. Дори и кола.
Хамиш се изправи.
— Това не е съвсем вярно, нали, Матю?
— Остави на мен — каза неохотно Матю. Хамиш му подаде документ от много страници. — Това бе съставено, когато бях последния път в Оксфорд.
— Преди Ла Пиер — добавих, без да посмея да докосна листата.
Матю кимна.
— Общо взето, това е брачно споразумение. То прехвърля необратимо една трета от собствеността ми на теб. Дори и да ме напуснеш, тази собственост остава твоя.
Датата беше отпреди да се прибере у дома, преди да се съберем до живот по вампирската традиция.
— Никога няма да те напусна и не искам нищо.
— Дори не знаеш какво е — настоя Матю и постави листовете пред мен.
Прекалено много информация трябваше да преработя. Умопомрачителни суми пари, къща на централен площад в Лондон, апартамент в Париж, вила край Рим, „Старата ложа“, къща в Йерусалим, още къщи в градове като Венеция и Севиля, самолети, коли. Замаях се.
— Имам си добра работа. — Бутнах книжата далеч от себе си. — Това е напълно ненужно.
— Въпреки това е твое — каза строго Матю.
Хамиш ме изчака да се овладея, преди да хвърли поредната бомба.
— Ако Сара почине, ти ще наследиш и тази къща, с условието, че тя ще продължи да е дом на Емили, докато тя пожелае. Ти си и единствената наследница на Матю. Така че имаш собственост и искам да знам как желаеш да се разпоредиш с нея.
— Няма да говоря повече за това. — Спомените от сблъсъците със Сату и Жулиет бяха все още пресни, а ето че пак говорехме за смърт. Изправих се, готова да избягам от стаята, но Матю ме хвана здраво за ръката.
— Трябва да го направиш, скъпа. Не можем да тръгнем и да оставим Маркъс и Сара да се оправят с всичко.
Седнах и се замислих какво да правя с невероятното богатство и порутената къща, които можеха някой ден да са мои.
— Собствеността ми да бъде поделена по равно между децата ни — заявих накрая. — Това включва всички деца на Матю — вампири и биологични деца, тези, които вече е създал, и тези, които можем да имаме заедно. Тяхна ще е и къщата на семейство Бишъп, когато Ем престане да се нуждае от нея.
— Ще се погрижа да бъде оформено — увери ме Хамиш.
Единствените документи, които останаха на масата, бяха скрити в три плика. Два от тях носеха печата на Матю. Около третия бе завързана панделка в черно и сребърно, а възелът бе покрит с черен восък. От края на панделката висеше черен диск колкото чинийка за десерт, на който се виждаше големият печат на Рицарите на Лазар.
— И накрая трябва да се погрижим за братството. Когато бащата на Матю основа Рицарите на Лазар, те се славеха, че защитават онези, които не могат да се грижат сами за себе си. Макар повечето същества да са ни забравили, ние все още съществуваме. И трябва да продължим да съществуваме дори когато Матю не е тук. Утре, преди Маркъс да напусне къщата, Матю официално ще освободи поста си и ще назначи сина си за лидер.
Хамиш подаде на Матю двата плика с неговия личен печат. След това връчи плика с по-големия печат на Натаниъл. Очите на Мириам се разшириха от учудване.
— Веднага щом Маркъс приеме новия си пост, което ще стане незабавно — продължи Хамиш и изгледа строго младия вампир, — той ще се обади на Натаниъл, който се съгласи да се присъедини към ордена като един от регионалните ни отговорници. След като Натаниъл счупи печата на това писмо, той ще стане рицар на Лазар.
— Не можеш да продължаваш да произвеждаш демони като Хамиш и Натаниъл в рицари на Лазар! Как ще се бие този младеж? — Мириам изглеждаше отвратена.