— С това — заяви Натаниъл и размаха пръстите си във въздуха. — Познавам компютрите и мога да се справя с моята си задача. — Гласът му прозвуча свирепо. Той изгледа яростно и Софи. — Никой няма да причини на жена ми и дъщеря ми това, което са сторили на Даяна.
Всички мълчаха втрещени.
— Това не е всичко. — Хамиш дръпна един стол, седна и сплете пръсти. — Мириам смята, че предстои война. Аз не съм съгласен. Войната вече е започнала.
Всички очи в стаята се втренчиха в него. Беше ясно защо останалите искаха той да бъде втори в йерархията. Беше роден лидер.
— Всички тук сме наясно защо трябва да водим тази война. Става въпрос за Даяна и границите, които Паството ще премине, за да изучи нейните наследствени способности. Става въпрос за откриването на ръкописа на Ашмол и за нашия страх, че тайните в книгата могат да бъдат изгубени завинаги, ако тя попадне в ръцете на вещиците. И за общата ни убеденост, че никой няма право да казва на две същества, че не могат да се обичат, без значение от какъв вид са.
Хамиш огледа присъстващите, за да се увери, че вниманието на всички е съсредоточено в него, преди да продължи:
— Не след дълго и обикновените човешки същества ще разберат за този конфликт. Те ще бъдат принудени да признаят, че демоните, вампирите и вещиците са между тях. Когато това стане, ще имаме нужда от бунтарското сборище на Софи. Ще има жертви, хаос и истерия. И от нас, бунтарското сборище и Рицарите на Лазар, зависи да помогнем на хората да разберат всичко и да се погрижим загубата на живот и разрушенията да са минимални.
— Изабо ви очаква в Сет-Тур — обади се Матю тихо и спокойно. — Стените на замъка са може би единствената териториална граница, която вампирите не биха се осмелили да прекосят. Сара и Емили ще се опитат да държат вещиците под контрол. Името Бишъп трябва да им помогне. А Рицарите на Лазар ще пазят Софи и бебето й.
— Значи ще се пръснем — каза Сара и кимна към Матю. — След това ще се съберем отново в къщата на семейство Дьо Клермон. И тогава ще измислим как да продължим. Заедно.
— Под ръководството на Маркъс. — Матю вдигна наполовина пълната си чаша. — За Маркъс, Натаниъл и Хамиш. Достойнство и дълъг живот.
— Отдавна не бях чувала тази наздравица — промърмори тихо Мириам.
Маркъс и Натаниъл се засрамиха от вниманието. И двамата се чувстваха неудобно от новите си задължения. Хамиш изглеждаше просто уморен.
След тоста за тримата мъже, които изглеждаха прекалено млади, за да се тревожат колко дълго ще продължи животът им, Ем ни поведе към кухнята за обяд. Бе спретнала цяло пиршество на масата. После се отправихме към всекидневната, страхувайки се от мига, в който трябва да се сбогуваме.
Най-накрая дойде време Софи и Натаниъл да си тръгнат. Маркъс натовари скромния им багаж в синята си спортна кола. Двамата с Натаниъл поговориха прави, допрели русите си глави, докато Софи се сбогуваше със Сара и Ем. После се обърна към мен. Аз бях прогонена в стаята до кухнята, за да не би някой случайно да ме докосне.
— Това не е окончателно сбогуване — извика ми тя от коридора.
Третото ми око се отвори и под слънчевата светлина, падаща край перилата, видях как Софи силно ме прегръща.
— Не — потвърдих, учудена и успокоена от видението.
Софи кимна, сякаш тя също бе надникнала в бъдещето.
— Видя ли, казах ти. Може би бебето вече ще се е родило, когато се върнеш. Помни, ти ще си негова кръстница.
Докато чакаха Софи и Натаниъл да си вземат довиждане с всички, Матю и Мириам подредиха тиквените фенери покрай алеята. Сара ги запали с едно махване на ръка и няколко промърморени думи. Имаше още време, докато се стъмни, но Софи можеше да получи поне някаква представа как щяха да изглеждат в нощта на Вси светии. Тя плесна с ръце и изтича по стълбите, за да се хвърли в обятията на Матю и Мириам. Последната й прегръдка бе запазена за Маркъс, който си размени с нея няколко тихи думи, преди да я настани на предната седалка.
— Благодаря за колата — каза Софи, любувайки се на дървеното табло. — Някога Натаниъл караше бързо, но сега шофира като баба заради бебето.
— Никаква превишена скорост! — забрани строго Матю. Прозвуча бащински. — Обадете се, когато пристигнете у дома.
Махнахме им за довиждане. Когато се скриха от погледите ни, Сара угаси светлините във фенерите от тикви. Матю ме прегърна, а останалата част от семейството тръгна към къщата.