— Знаех си, че има защо да те харесвам — подхвърли Сара и приглади неуправляемата си червена коса. После му наля още уиски.
Настъпи денят на Вси светии. Беше ясен и хубав. В тукашните гористи краища винаги можеше да завали сняг, но тази година времето изглеждаше милостиво. Матю и Маркъс направиха по-дълга разходка от обичайното, а аз пих дълго чай и кафе със Сара и Ем.
Когато телефонът иззвъня, всички подскочихме. Сара вдигна и от половинчатите й отговори разбрахме, че не е очаквала това обаждане.
Затвори и се върна при нас на масата във всекидневната, която отново успяваше да ни побере.
— Беше Фей. С Джанет са у семейство Хънтърс. С караваната си. Питат дали ще тръгнем с тях на есенното им пътешествие. Отиват до Аризона, а след това продължават за Сиатъл.
— Богинята не си е губила времето — усмихна се затворнически Ем. Двете от дни се чудеха как точно да си тръгнат незабелязано от Мадисън, без да предизвикат паника и клюки. — Мисля, че така нещата ще се уредят чудесно. Ще тръгнем с тях, след това ще отидем при Изабо.
Занесохме чантите с храна и другия багаж в очуканата кола на Сара. Когато я натоварихме до пръсване, така че едвам се виждаше нещо в огледалото за обратно виждане, двете започнаха да ми дават нареждания.
— Сладкишите са на плота — каза Ем. — А костюмът ми е окачен в дъното на работната стая. Ще ти е таман. Не забравяй и чорапите. Децата обичат чорапите.
— Няма да ги забравя — уверих я. — Нито шапката, макар че е ужасно нелепа.
— Разбира се, че ще си сложиш шапката! — обади се възмутено Сара. — Това е традиция. Гледай да угасиш огъня, преди да тръгнете. Табита трябва да бъде нахранена точно в четири часа. Иначе започва да повръща.
— За всичко ще се погрижим. Оставила си ни списък — изтъкнах аз и я потупах по рамото.
— Ще ни се обадите ли у семейство Хънтърс, за да ни кажете кога тръгват Мириам и Маркъс? — помоли Ем.
— Ето. Вземи — и Матю й подаде телефона си с крива усмивка. — Сама се обади на Маркъс. Там, където отиваме, няма да има покритие.
— Сигурен ли си? — поколеба се Ем. Всички възприемахме телефона на Матю като продължение на ръката му и беше странно да го видим без него.
— Напълно. Повечето данни са изтрити, но оставих няколко номера специално за вас. Ако имате нужда от нещо, каквото и да е, обадете се. Ако се тревожите, ако се случи нещо странно, свържете се с Изабо или Хамиш. Те ще уредят да ви вземат от всяка точка на света.
— Имат хеликоптери — прошепнах на Ем и я хванах под ръка.
Телефонът на Маркъс иззвъня.
— Натаниъл — оповести той, като погледна към екранчето. После се отдалечи, беше станал потаен, с което напомняше на баща си.
Матю го гледаше с тъжна усмивка.
— Тези двамата ще се забъркат в много неприятности, но поне Маркъс няма да се чувства толкова самотен.
— Добре са — съобщи ни Маркъс, след като прекъсна връзката. Усмихна се и прекара пръсти през косата си, друг жест, с който напомняше на Матю. — Ще трябва да се обадя на Хамиш и да му кажа.
Ем дълго държа Матю за ръката, очите й бяха насълзени.
— И вие се обаждайте — помоли тя. — Искаме да знаем, че сте добре.
— Пазете се. — Сара стисна очи, когато го прегърна. — И не се съмнявайте в себе си.
Мириам се сбогува по-сдържано с лелите ми, но аз не успях да се овладея.
— Гордеем се с теб — заяви Ем, като обхвана лицето ми с длани. Сълзите вече течаха по бузите й. — И родителите ти биха се гордели с теб. Грижете се един за друг.
— Ще се грижим — уверих я и избърсах сълзите си.
Сара хвана ръцете ми.
— Слушай учителите си, които и да са те. Не отричай нищо, преди да си ги изслушала. — Кимнах. — Имаш повече дарби от всички вещици, които познавам, може би повече от всички вещици по земята от много, много години насам. — Млъкна за кратко, после продължи: — Радвам се, че няма да ги пропилееш. Магията е дар, Даяна, точно като любовта. — Сетне се обърна към Матю. — Доверявам ти нещо скъпоценно. Не ме разочаровай.
— Няма, Сара — обеща й той.
Тя ни разцелува, след това се втурна надолу по стълбите към колата.
— Сбогуванията са тежки за Сара — обясни Ем. — Ще се чуем утре, Маркъс. — Качи се на предната седалка и махна. Колата забръмча и заподскача по коловозите на алеята, след това пое към града.