Когато се върнахме в къщата, Мириам и Маркъс ни чакаха в коридора с багажа си.
— Решихме, че двамата трябва да останете малко сами — каза Мириам и подаде сака си на Маркъс. — И мразя дългите сбогувания. — Огледа се. — Е — подхвърли кратко и тръгна към стълбите на верандата, — ще се видим, като се върнете.
Матю поклати глава след отдалечаващата се Мириам, влезе в трапезарията и излезе след малко с един плик в ръце.
— Вземи — връчи го на сина си.
— Никога не съм искал да съм лидер — поклати глава Маркъс.
— Да не мислиш, че аз съм искал? Това бе мечта на баща ми. Филип ме накара да обещая, че братството няма да попадне в ръцете на Болдуин. Моля те за същото.
— Обещавам. — Маркъс взе плика. — Ще ми се да не се налага да тръгваш.
— Съжалявам, Маркъс. — Преглътнах буцата в гърлото си и докоснах студената му кожа с топлите си пръсти.
— За какво? — усмихна се той сияйно и искрено. — Че направи баща ми щастлив?
— Че те поставих в тази ситуация и предизвиках толкова бъркотии.
— Не се боя от войната, ако това имаш предвид. Притеснявам се как ще се представя след Матю. — Маркъс счупи печата. И с този на пръв поглед незначителен жест той стана лидер на Рицарите на Лазар.
— Je sui a votre commande, seigneur19 — промълви Матю, свел глава. Болдуин бе казал същото на „Ла Гуардия“. Думите звучаха толкова различно, когато се произнасяха искрено.
— Тогава ти нареждам да се върнеш и да поемеш отново лидерството на Рицарите на Лазар — изрече строго Маркъс, — преди да съм сътворил пълна бъркотия. Не съм французин и със сигурност не съм рицар.
— Във вените ти тече доста френска кръв и си единственият, на когото мога да се доверя. Пък можеш да разчиташ и на прочутия си американски чар. Може да се окаже, че лидерството ти харесва.
Маркъс изсумтя и натисна един бутон на телефона си.
— Готово — каза кратко на човека от другата страна на линията. — Благодаря.
— Натаниъл прие поста си — промълви Матю и се усмихна. — Френският му е учудващо добър.
Маркъс се намръщи на баща си, отдалечи се, за да размени няколко думи с демона, след това се върна.
Баща и син дълго се гледаха, после си стиснаха ръцете и се потупаха по гърба — ритуал за сбогуване, усъвършенстван в стотици раздели. За мен остана целувка и думите „Бъди добра“, а след това Маркъс си тръгна.
Посегнах към ръката на Матю.
Бяхме сами.
42.
— Останахме само ние и призраците. — Стомахът ми изкъркори.
— Коя е любимата ти храна? — попита той.
— Пица — отвърнах веднага.
— Наслаждавай й се, докато имаш възможност. Поръчай си, ще отидем да я вземем.
Откакто бяхме пристигнали, не бяхме напускали околността на къщата на семейство Бишъп, затова ми беше странно да пътувам из Мадисън с рейнджровъра, седнала до вампир. Хванахме пътя за Хамилтън, прекосихме хълмовете на юг, след това обърнахме на север, за да отидем да вземем пицата. Посочвах му къде съм ходила да плувам като дете, къде е живяло първото ми истинско гадже. Градът бе украсен за Вси светии — черни котки, вещици на метли, дори дърветата бяха окичени с боядисани в оранжево и черно яйца. В тази част на света не само вещиците приемаха празника сериозно.
Когато пристигнахме в пицарията, Матю влезе с мен, очевидно без да се притеснява, че могат да ни видят вещици или обикновени човешки същества. Аз се надигнах и го целунах и той ми отвърна със смях, който бе почти безгрижен.
Колежанката, която ни обслужи, погледна Матю с нескрито възхищение, докато му подаваше кутията.
— Добре, че не е вещица — въздъхнах облекчено, когато се върнахме в колата. — Щеше да ме превърне в тритон и да отлети с теб на метлата си.
Подкрепих се с пица с люти чушки и гъби и оправих бъркотията в кухнята и всекидневната. Матю изнесе купчини хартия от трапезарията и ги изгори в кухненската камина.
— Какво ще правим с това? — попита той и вдигна писмото от майка ми, мистериозните три реда и страницата от ръкописа на Ашмол.
— Остави ги във всекидневната — предложих му. — Къщата ще се погрижи за тях.
Продължих да разтребвам, изпрах, подредих кабинета на Сара. И чак когато отидох да прибера дрехите, забелязах, че двата ни компютъра липсват. Втурнах се паникьосана надолу по стълбите.