— Матю! Компютрите ги няма!
— У Хамиш са — успокои ме той, взе ме в прегръдките си и ме погали по косата. — Всичко е наред. Никой не е влизал в къщата.
Раменете ми се отпуснаха, но сърцето ми още биеше силно при мисълта, че някой друг, Доменико или Жулиет, са ни изненадали.
Той ми направи чай и ми разтри стъпалата, докато го пиех. През това време бъбреше за незначителни неща — къщи в Хамилтън, които му напомнили за други времена и места, как за първи път помирисал домат, какво си помислил, когато ме видял да греба в Оксфорд — докато се отпуснах, успокоена от топлината и съпричастността му.
Матю винаги ставаше различен, когато наоколо нямаше никого, но сега контрастът беше още по-голям, след като семействата ни бяха заминали. Откакто бе пристигнал в къщата на семейство Бишъп, неусетно бе поел отговорността за още осем живота. Грижеше се за всички с еднакво настървение, без значение какви са му и дали са му роднини. А сега имаше само едно същество, което трябваше да пази.
— Нямахме много време напоследък просто да си поговорим — отбелязах аз, като си припомних водовъртежа от събития след първата ни среща. — Сега сме само двамата.
— През последните дни бяхме подложени на библейски премеждия. Май само чума и нашествие на скакалци не преживяхме. — Замълча. — Но ако вселената е решила да ни изпита по старомодния начин, то значи дойде краят на мъките ни. Тази вечер стават четирийсет дни.
Толкова малко време, а колко много неща се бяха случили.
Оставих празната чаша на масата и се протегнах към ръцете му.
— Къде отиваме, Матю?
— Можеш ли да изчакаш още малко, скъпа? — Погледна през прозореца. — Искам да се насладя докрай на този ден. А съвсем скоро ще се съмне.
— Май обичаш да си играеш на семейство с мен? — На челото му бе паднал кичур коса, който аз отметнах.
— Обичам да си играя на семейство с теб — потвърди той и хвана дланта ми.
Разговаряхме тихо още половин час, накрая Матю отново погледна навън.
— Качи се горе и се изкъпи. Използвай всяка капка вода в бойлера, вземи си дълъг горещ душ. Може в предстоящите дни да ти се дояжда от време на време пица, но това ще е нищо в сравнение с копнежа ти по топлата вода. След няколко седмици ще си готова да извършиш убийство за един душ.
Донесе ми костюма за Вси светии, докато се къпех: черна рокля до средата на прасеца с висока яка, ботуши с остри върхове и островърха шапка.
— А мога ли да попитам какво е това? — И той размаха чифт чорапи на бели и червени хоризонтални райета.
— Това са чорапите, за които Ем спомена — въздъхнах. — Ще разбере, ако не ги обуя.
— Ако телефонът ми още беше в мен, щях да те снимам с тях и да те изнудвам цяла вечност.
— Мога ли с нещо да ти запуша устата? — попитах и се потопих още по-дълбоко във ваната.
— Със сигурност — отвърна Матю и хвърли чорапа зад себе си.
Отначало бяхме игриви. Също като на вечеря предния ден и на закуска тази сутрин избягвахме да споменаваме, че това може да е последният ни шанс да бъдем заедно. Все още бях неопитна, но Ем твърдеше, че дори най-опитните пътешественици във времето се отнасят с уважение към непредсказуемостта на преместването между миналото и бъдещето и признават колко е лесно да се заплетат за неопределен период в паяжината на времето.
Матю усети промяната в настроението ми и й отвърна отначало с още повече нежност, а след това със собственическа страст.
Въпреки очевидната ни нужда от утеха и кураж, не консумирахме брака си.
— Когато сме в безопасност — промълви той и ме целуна по шията. — Когато имаме повече време.
По едно време мехурът ми от едра шарка се спука. Матю го прегледа и заяви, че всичко изглежда добре — странно описание за открита възпалена рана колкото монета от десет цента. Махна превръзката на врата ми, където бяха останали почти незабележими следи от шевовете на Мириам, както и една от превръзките на ръката ми.
— Бързо се възстановяваш — каза той одобрително и целуна сгъвката на лакътя, откъдето бе пил кръв от вените ми. Устните му ми се сториха топли.
— Колко странно. Кожата ми тук е студена. — Докоснах шията си. — И тук също.
Матю прокара пръст по изпъкналата ми сънна артерия. Потръпнах от докосването му. Броят на нервните окончания очевидно се беше утроил.
— Допълнителна чувствителност — установи Матю. — Сякаш си отчасти вампир. — Наведе се и притисна устните си към пулсиращата артерия.