Все още нямах представа къде и кога беше това.
Матю се наведе и разкопча куфара. Когато го отвори и видя какво има най-отгоре, въздъхна с облекчение.
— Слава богу. Боях се, че Изабо може да не ми е дала каквото трябва.
— Още не си отварял куфара? — Бях поразена от самообладанието му.
— Не. — Матю извади книга. — Не исках да мисля прекалено много за това. Просто за всеки случай.
Подаде ми книгата. Беше подвързана с черна кожа, по краищата й имаше сребриста ивица.
— Красива е — казах и прокарах пръсти по корицата.
— Отвори я. — Матю изглеждаше притеснен.
— Ще разбера ли къде отиваме, ако го направя? — Сега, когато и третият предмет беше в ръцете ми, изпитвах странна неохота.
— Мисля, че да.
Повдигнах корицата и във въздуха се вдигна мирис на стара хартия и мастило. Вътре нямаше плочи, пластини и допълнителни бели листа, каквито колекционерите поставяха в старите книги. Кориците бяха тежки, което означаваше, че под кожата имаше дърво.
С ъгловат шрифт от края на шестнайсети век и черно мастило бяха написани два реда.
— „На скъпия ми Мат — прочетох на глас. — Любовта ни връхлита от пръв поглед“.
Посвещението не беше подписано, но ми бе познато.
— Шекспир? — вдигнах очи към Матю.
— Не и оригиналът — отвърна той с напрегнато изражение. — Уил беше истинска сврака по отношение на чуждите думи.
Бавно обърнах страницата.
Не беше печатна книга, а ръкопис, написан със същия дързък почерк като посвещението. Взрях се в думите.
„Събери си ума, Фауст, и стигни дълбочината на това, което проповядваш.“
— Господи! — произнесох дрезгаво и затворих рязко книгата. Ръцете ми трепереха.
— Той би припаднал от смях, ако види реакцията ти — коментира Матю.
— Това, което мисля, ли е?
— Вероятно.
— Как се е озовала при теб?
— Кит ми я даде. — Матю докосна леко подвързията. — „Фауст“ винаги е било любимото ми произведение.
Всеки историк на алхимията познаваше пиесата на Кристофър Марлоу за д-р Фауст, който продал душата си на дявола срещу магически познания и сила. Отворих книгата и прокарах пръсти по посвещението, а Матю продължи:
— С Кит бяхме приятели, добри приятели, и то в опасно време, когато на малцина можеше да се има доверие. Щом Софи извади от джоба си шахматната фигура, която аз загубих в партията срещу него, ми стана ясно, че Англия е крайната ни цел.
Но това, което пръстите ми доловиха от посвещението, не беше приятелство. Беше отдаденост на влюбен.
— Влюбен ли беше в него? — попитах тихо.
— Не — отрече веднага Матю. — Обичах Кит, но не по начина, по който имаш предвид, нито така, както той искаше. Ако зависеше от него, всичко щеше да е различно. Но не зависеше от него и затова никога не сме били повече от приятели.
— Той знаеше ли какъв си? — Притиснах книгата към гърдите си като безценно съкровище.
— Да. Не можехме да се позволим да имаме тайни. Пък и той беше демон, и то от най-интелигентните. Скоро ще разбереш, че няма смисъл да се крие каквото и да е от Кит.
Имаше логика в това, че Кристофър Марлоу е бил демон, поне според ограничените ми познания за него.
— Значи отиваме в Англия — произнесох бавно. — И в кой период по-точно?
— 1590 година.
— Къде?
— Всяка година една групичка се събирахме в „Старата ложа“ за старите католически празници Вси светии и задушница. Малцина се осмеляваха да ги празнуват, тъкмо заради това на Кит му се струваше дръзко и опасно да ги отбелязва по някакъв начин. Тогава ни четеше последния си вариант на „Фауст“, непрекъснато си играеше с текста, никога не оставаше доволен. Пиехме много, играехме шах и пирувахме до зори. — Матю взе ръкописа от ръцете ми. Постави го на масата и долепи длани до моите. — Това устройва ли те, скъпа? Не се налага да се върнем точно там. Можем да отидем и в някое друго време.
Но вече беше прекалено късно. Историкът в мен вече бе започнал да преценява възможността да се потопиш в живота на елизабетинска Англия.
— В Англия през 1590-а е имало алхимици.
— Да — потвърди той уморено. — Не беше особено приятно да се навърташ около тях, можеше да се отровиш с живак, пък и имаха странни работни навици. По-важното, Даяна, е, че тогава имаше вещици, много силни вещици, които могат да те научат как да управляваш способностите си.