— Не, но е знак за независимостта ни. — Стоях със скръстени ръце и го предизвиквах да ми противоречи, защото си спомних какво ми бе казал Крис за държанието на Клермон към жена, която задавала твърде много въпроси.
Без да каже и дума повече, той затвори вратата на колата и отвори тази на кафенето. Аз нарочно не помръдвах от мястото си и го чаках да влезе. Топлият въздух от вътрешността на заведението донесе миризма на бекон и препечени филийки. Устата ми започна да се пълни със слюнка.
— Ти си невероятно старомоден — отбелязах с въздишка и реших повече да не се съпротивлявам. Днес може да ми отваря вратите, щом е готов да ме черпи с топла закуска.
— След теб — промърмори той.
Влязохме и започнахме да си проправяме път между претъпканите маси. Кожата на Клермон, която изглеждаше почти нормална в мъглата, тук бе издайнически бледа под ярките лампи на тавана. Две човешки същества се взряха в него, докато се разминавахме. Вампирът се стегна.
Идването ни не беше добра идея, помислих си неспокойно, когато видях и други човешки погледи да се насочват към нас.
— Здрасти, Матю — подвикна весел женски глас иззад щанда. — Маса за двама за закуска?
Лицето му се озари.
— За двама, Мери. Как е Дан?
— Достатъчно добре, за да се оплаква, че му е писнало да лежи. Бих казала, че определено започва да оздравява.
— Това е прекрасна новина — каза Клермон. — Би ли донесла на дамата чай? Тя заплашва да убие за една чаша.
— Няма да се наложи, скъпа — погледна ме Мери с усмивка. — Сервираме чай и без кръвопролития. — Едрата дама излезе иззад щанда и ни поведе към маса в далечния ъгъл до вратата към кухнята. Две ламинирани менюта пльоснаха върху масата. — Тук никой няма да ви пречи, Матю. Ще пратя Стеф да донесе чая. Останете колкото искате.
Клермон се погрижи да ме настани с гръб към стената. Седна срещу мен и ме отдели от останалото помещение. Нави менюто на цилиндър, след това го остави да се развие и видимо настръхна. В присъствието на други вампирът ставаше неспокоен и нескопосан, точно като в библиотеката. Чувстваше се далеч по-комфортно, когато двамата бяхме сами.
Разгадах значението на това поведение благодарение на новите си познания за норвежките вълци. Защитаваше ме.
— Кой според теб представлява заплаха, Матю? Казах ти, че мога и сама да се грижа за себе си. — Гласът ми прозвуча малко по-кокетно, отколкото възнамерявах.
— Да, сигурен съм, че можеш — каза той с известно съмнение.
— Виж — започнах аз, като се опитвах да говоря спокойно. — Ти успя да ги държиш далеч от мен, за да мога да свърша малко работа. — Другите маси бяха прекалено близо до нас, за да спомена повече подробности. — Благодарна съм ти за това. Но това кафене е пълно с човешки същества. Единствената опасност в случая е, че им привличаш вниманието. Официално вече не си дежурен.
Клермон килна глава към касата.
— Мъжът ей там каза на приятеля си, че изглеждаш „апетитна“. — Опитваше се да не го изкарва голяма работа, но лицето му потъмня. Аз потиснах смеха си.
— Не мисля, че ще ме ухапе — отвърнах.
Сега кожата на вампира стана сивкава.
— Доколкото разбирам съвременния британски жаргон, „апетитна“ е комплимент, а не заплаха.
Клермон продължаваше да хвърля искри.
— Ако не харесваш това, което чуваш, просто престани да подслушваш чуждите разговори — предложих аз, раздразнена от мъжкарските му демонстрации.
— Лесно е да се каже — измърмори той и взе буркан солена паста „Мармайт“.
Появи се по-млада и малко по-стройна версия на Мери с огромна глинена кана и две големи чаши.
— Млякото и захарта са на масата, Матю — съобщи тя и ми хвърли любопитен поглед.
Матю ни представи, както беше редно.
— Стеф, това е Даяна. Тя е от Америка.
— Наистина ли? Да не би да живеете в Калифорния? Умирам си да отида в Калифорния.
— Не, живея в Кънектикът — отвърнах, изпълнена със съжаление.
— Това е един от малките щати, нали? — Стеф беше очевидно разочарована.
— Да. И там вали много сняг.
— Аз предпочитам слънцето и палмите. — След като споменах снега, тя напълно изгуби интерес към мен. — Какво да бъде?
— Много съм гладна — казах извинително и си поръчах две бъркани яйца, четири препечени филийки и няколко парчета бекон.
Стеф бе виждала много по-страшни неща, затова си записа поръчката без коментари и прибра менютата.