— Този въпрос е за философите, не за учените. — Облизах капка масло от пръста си, за да прикрия объркването си.
Изведнъж в очите му отново проблесна гняв.
— Нали не вярваш, че на учените не им пука защо сме тук?
— Те се интересуват от въпроса „защо“ — съгласих се аз, като го държах внимателно под око. Внезапните промени в настроението му бяха плашещи. — Но като че ли в момента ги вълнува само „как“ — как работи тялото, как се движат планетите.
Клермон изсумтя.
— Не и добрите учени. — Хората зад него станаха да си ходят и той се стегна, готов да скочи, ако се втурнат към масата.
— А ти си добър учен.
Остави оценката ми без коментар.
— Някой ден ще трябва да ми обясниш връзката между неврологията, изследванията на ДНК, поведението на животните и еволюцията. На пръв поглед нямат много общо. — Отхапах пак от препечената филийка.
Лявата вежда на Клермон се повдигна.
— Виждам, че си направила справка с научните списания — подхвърли той рязко.
Свих рамене.
— Ти имаше нечестно предимство. Знаеше всичко за работата ми. Просто изравних резултата.
Той промърмори нещо под носа си, което ми прозвуча на френски.
— Имах много време за размисъл — заговори с равен тон на английски, като прибави към замъка, който строеше, още една опаковка от подсладител. — Няма връзка между тях.
— Лъжец — казах тихо.
Никак не се изненадах, че обвинението ми разгневи Клермон, но бързината, с която се сменяха настроенията му, продължаваше да ме учудва. Това ми напомни, че закусвах със същество, което можеше да бъде смъртоносно.
— Тогава ми кажи каква е връзката — поиска той през стиснати зъби.
— Не съм много сигурна — започнах замислено. — Нещо ги свързва, нещо, което обединява изследователските ти интереси и им придава смисъл. Единственото друго обяснение е, че си интелектуална пеперудка — което е нелепо, като се има предвид колко високо те ценят. Или пък лесно се отегчаваш. На пръв поглед не си способен да изпиташ интелектуална досада. А всъщност е точно обратното.
Клермон се взира в мен, докато мълчанието стана неудобно. Стомахът ми започваше да се задъхва от количеството храна, което очаквах от него да смели. Налях си още чай и му сипах захар и мляко, докато чаках вампира да отговори.
— За вещица си много наблюдателна. — В погледа му се четеше завистливо възхищение.
— Вампирите не са единствените същества, способни да ловуват, Матю.
— Така е. Всички преследваме нещо, нали, Даяна? — Произнесе името ми провлачено. — Сега е мой ред. Защо история?
— Не отговори на всичките ми въпроси. — А дори още не му бях задала най-важния.
Той поклати категорично глава и аз пренасочих енергията си от измъкване на информация към собствената си защита от набезите на Клермон.
— Отначало ми харесваше подредеността й. — Гласът ми прозвуча изненадващо предпазливо. — Миналото изглеждаше толкова предсказуемо, няма никакви изненади в това, което вече се е случило.
— Говориш като човек, който не е бил свидетел — вметна мрачно вампирът.
Изсмях се.
— Това бързо ми стана ясно. Но отначало така ми изглеждаше. Професорите в Оксфорд представят историята като подреден разказ с начало, среда и край. Всичко изглежда логично и неизбежно. Зарибих се и ето ме. Никоя друга дисциплина не ме интересува. Станах историк и никога не съм съжалявала за решението си.
— Дори след като проумя, че човешките същества от миналото и настоящето не постъпват според логиката?
— Историята стана още по-голямо предизвикателство, когато престана да бъде подредена. Всеки път, когато взимам в ръце книга или документ от миналото, влизам в схватка с хора, живели преди стотици години. Те имат своите тайни и мании — все неща, които не могат или не искат да разкрият. Моята работа е да ги разбуля и обясня.
— Ами ако не успееш? Ако не подлежат на обяснение?
— Това никога не ми се е случвало — отвърнах, след като помислих над въпроса му. — Поне така ми се струва. От теб се иска само да си добър слушател. Никой не желае да крие тайни в себе си, дори и мъртвите. Хората оставят сламки навсякъде и ако внимаваш, можеш да подредиш мозайката.
— Значи за теб да си историк е като да си детектив — отбеляза той.
— Да. Но с много по-малки залози. — Облегнах се назад, мислейки си, че разпитът е приключил.