Выбрать главу

— Но защо история на науката? — продължи той.

— Предизвикателството на великите умове! — Опитах се да не звуча лицемерно и да не повишавам гласа си в края на изречението, все едно задавам въпрос, но се провалих и в двете.

Клермон наведе глава и започна бавно да разглобява замъка, който бе построил.

Здравият разум ми подсказваше да си мълча, но възлите на собствените ми тайни започнаха да се разхлабват.

— Исках да разбера защо хората са създали мироглед, в който има толкова малко магия — добавих изведнъж. — Да проумея как са успели да убедят сами себе си, че магията не е от значение.

Хладните сиви очи на вампира се впиха в моите.

— И разбра ли?

— И да, и не. — Поколебах се. — Разбрах логиката им, видях как хиляди експериментални учени са се опитали да погубят вярата, че светът е необяснимо и магическо място. Но в крайна сметка не са успели. Магията така и не е била унищожена. Тя тихо е очаквала хората да се завърнат при нея, когато открият, че науката не им е достатъчна.

— И така стигаме до алхимията — каза той.

— Не — възразих аз. — Алхимията е една от най-ранните форми на експериментална наука.

— Може би. Но нали не вярваш, че в алхимията няма никаква магия? — Матю звучеше убедително. — Чел съм трудовете ти. Дори и ти не можеш да избягаш напълно от нея.

— Значи е наука, примесена с магия. Или магия, примесена с наука, ако предпочиташ.

— А ти кое предпочиташ?

— Не съм сигурна — отвърнах отбранително.

— Благодаря. — По погледа му ми стана ясно, че разбира колко ми е трудно да говоря за това.

— За нищо. Или поне така си мисля. — Отметнах косата от очите си, чувствах се малко разтреперана. — Може ли да те питам още нещо? — Изглеждаше нащрек, но въпреки това кимна.

— Защо се интересуваш от изследването ми за алхимията?

За малко да не ми отговори, да пренебрегне въпроса ми, но после размисли. Бях му издала тайна. Беше негов ред.

— Алхимиците също са искала да разберат защо сме на този свят. — Клермон казваше истината, знаех го, но въпреки това продължавах да не разбирам интереса му към Ашмол. Той си погледна часовника. — Ако си приключила, трябва да се връщам в колежа. А ти сигурно ще искаш да си облечеш нещо по-топло, преди да отидеш в библиотеката.

— Имам нужда най-вече от душ. — Станах и се протегнах, разкърших врата си в опит да премахна постоянното схващане. — Довечера трябва да отида на йога. Прекалено дълго седя зад бюро.

Очите на вампира светнаха.

— Занимаваш се с йога?

— Не мога да живея без нея — отвърнах. — Обичам движенията и медитацията.

— Не съм изненадан — каза той. — Точно така и гребеш — комбинация от раздвижване и медитация.

Страните ми пламнаха. Беше ме наблюдавал точно толкова внимателно в лодката, колкото и в библиотеката.

Клермон остави банкнота от двайсет лири на масата и махна на Мери. Тя също му махна. Той докосна леко лакътя ми и ме поведе между масите, по които седяха няколкото останали клиенти.

— При кого ходиш на йога? — попита той, след като отвори вратата на колата и ми помогна да се настаня.

— Ходя в школата на Хай стрийт. Още не съм намерила учител, когото да харесвам, но ми е близо, а пък и когато си на зор, не можеш да избираш. — В Ню Хейвън имаше няколко школи по йога, но Оксфорд изоставаше.

Вампирът седна в колата, включи двигателя и уверено даде на заден в близката пресечка, преди да обърне към града.

— Там няма да намериш групата, която ти трябва — заяви той уверено.

— И ти ли се занимаваш с йога? — Бях запленена от представата за едрото му тяло, което се извива в сложни асани.

— Понякога — отвърна той. — Ако искаш утре да дойдеш с мен на йога, мога да те взема от Хертфорд в шест. Довечера ще се наложи да се задоволиш с местната школа, но утре те очаква хубаво раздвижване.

— Къде е твоята школа? Мога да се обадя да видя дали нямат занимания тази вечер.

Клермон поклати глава.

— Нямат. Само в понеделник, сряда, петък и неделя вечер.

— О! — възкликнах разочаровано. — И как е там?

— Ще видиш. Дълго е за разправяне. — Опитваше се да не се усмихва.

Не усетих как стигнахме до моята сграда. Фред изви врат, за да види кой се мотае пред вратата, видя пропуска от болницата и излезе да види какво става.

Клермон ми отвори вратата. Когато излязох, махнах на Фред и протегнах ръка.