— Но защо история на науката? — продължи той.
— Предизвикателството на великите умове! — Опитах се да не звуча лицемерно и да не повишавам гласа си в края на изречението, все едно задавам въпрос, но се провалих и в двете.
Клермон наведе глава и започна бавно да разглобява замъка, който бе построил.
Здравият разум ми подсказваше да си мълча, но възлите на собствените ми тайни започнаха да се разхлабват.
— Исках да разбера защо хората са създали мироглед, в който има толкова малко магия — добавих изведнъж. — Да проумея как са успели да убедят сами себе си, че магията не е от значение.
Хладните сиви очи на вампира се впиха в моите.
— И разбра ли?
— И да, и не. — Поколебах се. — Разбрах логиката им, видях как хиляди експериментални учени са се опитали да погубят вярата, че светът е необяснимо и магическо място. Но в крайна сметка не са успели. Магията така и не е била унищожена. Тя тихо е очаквала хората да се завърнат при нея, когато открият, че науката не им е достатъчна.
— И така стигаме до алхимията — каза той.
— Не — възразих аз. — Алхимията е една от най-ранните форми на експериментална наука.
— Може би. Но нали не вярваш, че в алхимията няма никаква магия? — Матю звучеше убедително. — Чел съм трудовете ти. Дори и ти не можеш да избягаш напълно от нея.
— Значи е наука, примесена с магия. Или магия, примесена с наука, ако предпочиташ.
— А ти кое предпочиташ?
— Не съм сигурна — отвърнах отбранително.
— Благодаря. — По погледа му ми стана ясно, че разбира колко ми е трудно да говоря за това.
— За нищо. Или поне така си мисля. — Отметнах косата от очите си, чувствах се малко разтреперана. — Може ли да те питам още нещо? — Изглеждаше нащрек, но въпреки това кимна.
— Защо се интересуваш от изследването ми за алхимията?
За малко да не ми отговори, да пренебрегне въпроса ми, но после размисли. Бях му издала тайна. Беше негов ред.
— Алхимиците също са искала да разберат защо сме на този свят. — Клермон казваше истината, знаех го, но въпреки това продължавах да не разбирам интереса му към Ашмол. Той си погледна часовника. — Ако си приключила, трябва да се връщам в колежа. А ти сигурно ще искаш да си облечеш нещо по-топло, преди да отидеш в библиотеката.
— Имам нужда най-вече от душ. — Станах и се протегнах, разкърших врата си в опит да премахна постоянното схващане. — Довечера трябва да отида на йога. Прекалено дълго седя зад бюро.
Очите на вампира светнаха.
— Занимаваш се с йога?
— Не мога да живея без нея — отвърнах. — Обичам движенията и медитацията.
— Не съм изненадан — каза той. — Точно така и гребеш — комбинация от раздвижване и медитация.
Страните ми пламнаха. Беше ме наблюдавал точно толкова внимателно в лодката, колкото и в библиотеката.
Клермон остави банкнота от двайсет лири на масата и махна на Мери. Тя също му махна. Той докосна леко лакътя ми и ме поведе между масите, по които седяха няколкото останали клиенти.
— При кого ходиш на йога? — попита той, след като отвори вратата на колата и ми помогна да се настаня.
— Ходя в школата на Хай стрийт. Още не съм намерила учител, когото да харесвам, но ми е близо, а пък и когато си на зор, не можеш да избираш. — В Ню Хейвън имаше няколко школи по йога, но Оксфорд изоставаше.
Вампирът седна в колата, включи двигателя и уверено даде на заден в близката пресечка, преди да обърне към града.
— Там няма да намериш групата, която ти трябва — заяви той уверено.
— И ти ли се занимаваш с йога? — Бях запленена от представата за едрото му тяло, което се извива в сложни асани.
— Понякога — отвърна той. — Ако искаш утре да дойдеш с мен на йога, мога да те взема от Хертфорд в шест. Довечера ще се наложи да се задоволиш с местната школа, но утре те очаква хубаво раздвижване.
— Къде е твоята школа? Мога да се обадя да видя дали нямат занимания тази вечер.
Клермон поклати глава.
— Нямат. Само в понеделник, сряда, петък и неделя вечер.
— О! — възкликнах разочаровано. — И как е там?
— Ще видиш. Дълго е за разправяне. — Опитваше се да не се усмихва.
Не усетих как стигнахме до моята сграда. Фред изви врат, за да види кой се мотае пред вратата, видя пропуска от болницата и излезе да види какво става.
Клермон ми отвори вратата. Когато излязох, махнах на Фред и протегнах ръка.