Икономическият талант на демона очароваше Матю, както и човешките същества. Хамиш обичаше да общува с хора, намираше недостатъците им за стимулиращи, а не за досадни.
Напомняха му за детството. Бе роден в семейство на застрахователен агент и домакиня. След като се запозна с дружелюбните господин и госпожа Осборн, Матю започна да разбира пристрастието на приятеля си към човешките същества.
Пукането на огъня и плътният мирис на уискито си свършиха работата и вампирът усети как започна да се отпуска. Матю се наклони напред, хванал елегантно чашата вино само с пръсти. Червената течност заискри.
— Не знам откъде да започна — поде той с треперещ глас.
— От края, разбира се. Защо вдигна телефона и ми се обади?
— Трябваше да се махна от една вещица.
Хамиш се загледа в него и забеляза явното му вълнение. И му стана ясно, че вещицата е със сигурност впечатляваща жена.
— И какво я прави толкова специална? — попита той тихо.
Матю го погледна изпод гъстите си вежди.
— Всичко.
— О! Май си загазил, а? — Заговори още по-провлачено, защото искаше да покаже съчувствие и защото беше развеселен.
Матю се засмя тъжно.
— Би могло да се каже, да.
— И има ли си вещицата име?
— Даяна. Историчка е. Американка.
— Като богинята на лова Диана — отбеляза бавно Хамиш. — Като оставим настрани древното й име, обикновена вещица ли е?
— Не — отвърна рязко Матю. — Изобщо не е обикновена.
— Аха. Ето ги и усложненията. — Хамиш се вгледа в лицето на приятеля си, търсеше знаци, че се е поуспокоил, но вместо това видя, че се опитва да го предизвика на спор.
— От семейство Бишъп е. — Матю помълча. От опит знаеше, че демонът няма как да не схване намека, колкото и лек да е той.
Хамиш прехвърляше информация наум и накрая откри каквото търсеше.
— От Салем, Масачузетс?
Матю кимна мрачно.
— Последната вещица от рода Бишъп. Фамилията на баща й е Проктър.
Демонът тихо подсвирна.
— Два пъти вещица, и то от видно магическо потекло. Винаги се целиш в най-доброто. Сигурно способностите й са много силни.
— На майка й със сигурност са. Не знам много за баща й. Но Ребека Бишъп е друга история. На тринайсет прави магии, каквито повечето вещици не успяват да овладеят за цял живот обучение и практика. А и гадателските й способности още от детството са невероятни.
— Познаваш ли я, Мат? — не се въздържа да попита Хамиш. Матю бе изживял много животи и пътят му се бе пресичал с пътищата на толкова много хора, че приятелят му не можеше да ги помни всичките.
Матю поклати глава.
— Не. Но съм слушал много да се говори за нея, и то с доста завист. Знаеш ги какви са вещиците — каза той и в гласа му се прокрадна неприязън, както винаги, когато говореше за този вид свръхестествени същества.
Хамиш пусна забележката покрай ушите си и погледна Матю над ръба на чашата си.
— А Даяна?
— Твърди, че не прави магии.
В това последно изречение имаше две сламки, които заслужаваха проучване. Хамиш започна с по-лесната.
— Какво? По никакъв повод ли? Дори за да си намери загубена обеца? Да си боядиса косата? — Демонът очевидно се съмняваше.
— Не е от жените, които се тревожат за обеци и дали косата им е боядисана. По-скоро е от онези, които бягат по пет километра, а след това цял час гребат в реката в опасно малка лодка.
— С нейния произход ми е трудно да повярвам, че не използва дарбата си. — Хамиш беше прагматик, което не му пречеше да е и мечтател. Затова така добре въртеше парите на другите. — И ти не вярваш. Или може би не си се усъмнил, че лъже. — Това беше втората сламка.
— Казва, че използва магия само от време на време, за дреболии. — Матю се поколеба. Прекара пръсти през косата си, половината от която се изправи нагоре. След това отпи от виното. — Наблюдавах я. И ми се струва, че използва по-често способностите си. Помирисвам го — натърти и за първи път след пристигането гласът му прозвуча искрено. — Мирише като електрическа буря, която всеки миг ще избухне, или като летен дъжд с гръмотевици. Понякога дори виждам силата й. Даяна грее, когато е ядосана или потънала в работа. — И когато спи, помисли той и се намръщи. — Господи, понякога дори ми се струва, че усещам вкуса й.