— Не точно. Даяна отначало се уплаши, въпреки че срещна погледа ми без да мигне. Очите й са необикновени — сини със златни, зелени и сиви нюанси — замечта се Матю. — После искаше да ме удари. Миришеше на гняв.
Хамиш едвам потисна смеха си.
— Звучи ми като логична реакция на вампирска засада в Бодлианската библиотека. — Реши да бъде мил с Матю и да му спести мнението си. Удари жълтата топка, тя прескочи червената, като леко я закачи, колкото да се търколи леко напред и да се блъсне в жълтата. — По дяволите — простена той. — Фал.
Матю се върна на масата, вкара още няколко топки и опита няколко спонда.
— Виждахте ли се извън библиотеката? — попита Хамиш, когато вампирът възвърна спокойствието си.
— Не се виждаме често, дори и в библиотеката. Аз сядам в единия край, тя — в другия. Водих я обаче на закуска. И в „Старата ложа“, за да я запозная с Амира.
Хамиш едвам си държеше устата затворена. Матю се бе срещал с години с някои жени, без да ги води в „Старата ложа“. И защо сядат в различни краища в библиотеката?
— Няма ли да ти е по-лесно да сядаш в библиотеката до нея, щом толкова те интересува?
— Не ме интересува тя! — Стикът на Матю блъсна злобно бялата топка. — Искам ръкописа. Опитвам се да го докопам от над сто години. А тя просто си подава заявката, и ето ти го. — В гласа му се прокрадна завист.
— Какъв ръкопис? — Хамиш полагаше всички усилия да бъде търпелив, но този разговор вече ставаше непоносим. Матю му даваше на час по лъжичка. За демоните, които имаха бързи умове, беше мъчително да разговарят със същества, за които най-малката значима единица за време беше десетилетието.
— Алхимична книга на Елиас Ашмол. Даяна Бишъп е високо уважаван историк на алхимията.
Матю отново сбърка, защото удари топките прекалено силно. Хамиш ги пренареди и продължи да отбелязва точки, докато приятелят му се успокои. Накрая влезе Джордан, за да им съобщи, че питиета им ги очакват на долния етаж.
— Какъв е резултатът? — Хамиш надникна към изписаните с тебешир цифри. Знаеше, че е спечелил, но беше възпитано да попита. Или поне така твърдеше Матю.
— Разбира се, че ти победи.
Матю излезе от стаята и тръгна пъргаво надолу по стълбите. Джордан му хвърли загрижен поглед.
— Професор Клермон е имал тежък ден, Джордан.
— Така изглежда — промърмори икономът.
— Донеси още една бутилка червено вино. Ще останем до късно.
Седнаха да пият в някогашната приемна. Прозорците гледаха към градината, която все още бе добре поддържана. Класически форми, ала напълно неподходящи за ловджийска хижа. Бяха прекалено грандиозни, подхождаха на замък, не на лудост насред нищото.
Пред камината с чаша в ръка Хамиш най-накрая получи възможност да се прицели в сърцето на мистерията.
— Разкажи ми за този ръкопис, Матю. Какво точно се съдържа в него? Рецептата за философския камък, който превръща оловото в злато? — Гласът му звучеше леко подигравателно. — Указания как да забъркаш еликсира на живота и да станеш безсмъртен?
Престана да го дразни в мига, в който вампирът вдигна очи към него.
— Не може да бъде — прошепна шокиран Хамиш. Философският камък беше просто легенда, като Светия Граал и Атлантида. Нямаше как да е истина. С известно закъснение си спомни, че и за вампирите, демоните и вещиците се смяташе, че не съществуват.
— Да ти изглеждам като човек, който се шегува? — попита Матю.
— Не. — Демонът сви рамене. Матю бе убеден, че може да използва научните си познания, за да открие как да направи вампирите недосегаеми за смъртта и разложението. Философският камък идеално се вписваше в тази мечта.
— Това е изгубената книга — каза мрачно Матю. — Сигурен съм.
Като повечето свръхестествени същества и Хамиш бе чувал тези истории. Според една от версиите вещиците откраднали безценната книга от вампирите. В нея била описана тайната на безсмъртието. Според друга хипотеза вампирите присвоили древната магическа книга и после я загубили. Трети пък казваха, че това изобщо не била магическа книга, а описание на основните черти на четирите хуманоидни вида на земята.
Матю имаше собствена теория за съдържанието на книгата. Обяснение защо вампирите са толкова трудни за убиване и ранна история на човечеството и свръхестествените същества. Но това бяха само малка част от подозренията му.